Гледам сачева и ми мирише на вкиснала яхния

Гледам сачева и ми мирише на вкиснала яхния—от тези, които се предлагат в някой разбит подлез в коптор за бърза храна. С некачествени продукти и от готвач с милион дипломи за вишо, но правещ развалена яхния!

Гледам това жалко същество, което се гърчи в соса на собствената си провинциална и некадърна яхния и ми е жал за него. Не, не изпитвам агресия, както много други хора споделиха.

Изпитвам единствено погнуса—както от развалена яхния—пихтиеста и безформена, зачената в някой коптор за бърза храна. Сачева, ако някога беше попаднала в конкурентна професионална среда – би била размазана – като се размазва смърдяща на вкиснало яхния, която никой не иска да яде. Много бих искала сачева да се изправи на дебат с хора от дишащото живо общество.

С хора, които са постигнали нещо в живота си без да са събирачи на безсмислени дипломи и сертификати— с които да пъплят по перверзната стълбичка на тази опозорена администрация. Много бих искала да си поговоря с нея в ефир за демокрация, иновативност на управлението, свобода на словото, прозрачност, социални политики и разбира се, достойнстово—човешко и политическо. (които би трябвало да се припокриват).

Кошмарното на подобни хора не е само техният гьонсуратлък! Кошмарното е, че някой им е внушил, че са значими, че имат потенциал, че са фактор. А те са една пихтиеста провинциална некадърна яхния, потънала в маса лой. Лой, която се влачи из телевизионните студия и дрънка перверзности. Шлака. Човешка шлака. Позор.

Татяна Кристи