ХИПЕРАКТИВНОТО ОБЩЕСТВО

Изумително е как обществото прилича на малко хиперактивно дете, на което вниманието може да се задържи само за няколко минути. През останалото време врещи и обикаля, без никакъв смисъл. Обществото ни се хвърля от тема в тема, от силна любов до силна омраза, обидите са люти, приятелствата се късат само заради това, че единият не харесва политическите възгледи на други, семейства се развалят заради битовизми.

И всичко това се подклажда от скъпите ни журналисти. Всеки час ми изскача някоя новина: "Извънредно! Х. съсипа...У." и прочие. При прочитане на новината се оказа, че неизвестна голяма бяла птица, която продуценти се опитват да набутат в общественото внимание, казала на друга още по-неизвестна голяма бяла птица, че била патица. При което журналистите пишат съответната драма и ни занимават с нещо, което не интересува никого. Натрапва ни се като общество тема, която не интересува никого, но се тиражира до степен на абсурд. А обществото, залято от кален поток информация, вече не различава важното от маловажното, истината от лъжата.

В България всяко чудо е за три дни, по-големите за девет. Факт! И общественото внимание не се задържа повече време. От което следва и това, че не можем да си направим изводите за събитията и съответно да поправим грешките си. Всъщност трябва да си приложим принципа да отклоняваме маловажните неща от съзнанието си, дори да не ги забелязваме, да не мислим за тях. Да знаем важните теми и да не допускаме да ни разсейват, когато питаме и коментираме за тях.

Май историческият пубертет още не сме го минали! Тъжно е, когато стара, тринадесетвековна държава се държи като недорасло, хиперактивно и разглезено дете, което не осъзнава, че няма семейство, което да го спасява, а бъдещето му зависи само и единствено от това, дали самото то ще осъзнае как да оцелее....

Елена Гунчева-Гривова