Македонизмът като всеки нов и бурно ферментиращ национализъм има опасна склонност към самоескалираща ескапанзия. Той винаги е бил последното убежище на неуспялите политици. Като не могат да предложат собствен национален модел, икономически и социален възход, политиците предлагат на гладните зрелища и скандали.
Македонизмът е особено опасен щам на национализма, оръдие, което може само да гръмне и да нанесе поражения както на съседи, но така най-вече у дома. Елитът в Скопие е убеден че членството в ЕС ще реши етническите проблеми, поне до голяма степен. И това е така, поне в голяма степен.
Проблемът е, че този агресивен национализъм няма как да не доведе до нови етнически сблъсъци. Точно както ние с изумление гледаме как удбашките и сърбомански политици в Скопие постоянно си измислят поводи да се караме и не развиваме прагматичен тип сътрудничество, точно по същия момент утре тази претенция за изключително на новите македонци ще ги доведе до усещането че имат етническо превъзходство, освен към "татарите" българи, и към "албанското и прочие малцинство". И Белград ще има постоянен интерес да поддържа тези етнически проблеми, за да може да ги използва като контратежест в споровете си с Косово.
Без да има самоконтрол или външен контрол, скопския македонизъм лесно може да запали конфликти, като ги пренесе от предпресъединителния етап към членството в ЕС. И тогава ще пламнат не само Западните Балкани, но и целия ЕС. Идеята, че вътре в ЕС по-лесно ще може да се контролира намира своето опровержение в сегашните кризи с Орбан, чийто национализъм е антиевропейски. Не случайно унгарският диктатор се разбира с Вучич и насърчава, както и Путин, македонския национализъм, защото той е перфектна бомба със забавено действие, която може да взриви отвътре всеки процес или регион. Прекалено елементарно е тази историческа неудовлетвореност на северомакедонския елит да се управлява и насочва отвън. Ето Москва пусна една карта на славянската азбука, която е елементарна въдица, но тя веднага беше налапана и радушно приета в Скопие. И роди напрежение между Скопие и София.
Да, убеден съм, национализмът в дозите в които си го инжектират в Скопие, е отрова, и сме длъжни да се отнасяме като към приелите го като към болни, неждаещи се от лечение люде. От друга страна, обаче, трябва да лекуваме основното заболяване и да им помогнем да изградят механизми за самоконтрол на националистическото си его, защото без спирачки, този национализъм може да се окаже разрушителен, и жертвите ще бъдем ние.
Илиян Василев
