МАЛКИ КЛАДИ

След участието си във „Всяка неделя“ – в рубриката „Събеседник по желание” - художникът Георги Баев пострада сериозно.

Още преди да приключи разговора ни, ателието му бе изпепелено.

Ще припомня думите на Баев.

Най-напред той каза, че не може да има „ускорено развитие” във футбола, това да не е селско стопанство /тезата за ускореното развитие е на самия Живков!/; че ненавижда „пробивните хора”, със силните лакти”; после говори и за „готованковците в изкуството: „не може 35 години да носиш на памук човек, който е направил нещо под средното равнище”;

и накрая: „Не бива повече да има „наши” и „ваши”! 35 години ние отчитаме само грешки! Дано да отчитаме вече и реални резултати!”

Това е изречено на 5 юни 1983 година, в разцвета на соца.

През ноември същата година, Блага Димитрова написа стихотворението си „Балада за кладата“, което бе публикувано в списание „Пламък“.

То беше достатъчно предизвикателно – нарече пожара „разюздана мъст за Истината“, изречена от Баев.

И завършваше така:

„А сега, зловонна газена тенекийо,

за тази балада

хвърли и мене на клада!“

Баев пък направи една зашеметяваща изложба, в която показа и фрагменти от опожарените си картини.

Властта сякаш не забелязваше тези дръзки жестове.

А и как да се справиш с думи, като – „35 години ние отчитаме само грешки!“ - изречени пред пет милиона души.

Все пак, интервюто с Баев, което бе поместено в третия том от поредицата „Събеседник по желание“, излезе без тия думи – четири години по-късно.

След „Промяната“ Баев беше депутат - и аз се пошегувах, че сигурно му е идело сам да запали ателието си, като гледа какви идиоти има край него.

Хората като него отдавна са кът – а идиотите прииждат ли, прииждат.

Ускорено развитие.

Кеворк Кеворкян