“Мисля, че е време най-сетне да зададем най-важния въпрос: „А какво прави израелският народ?

“Мисля, че е време най-сетне да зададем най-важния въпрос: „А какво прави израелският народ?“ Защото отвъд политиците, генералите и дипломатите и отвъд дипломатическите речи и медийната пропаганда се крие суровата реалност: варварският ционистки режим не е просто продукт на политика, а резултат от масова обществена подкрепа. Именно така се раждат насилието и смъртта – не от онези, които натискат спусъка, а от онези, които ръкопляскат на изстрела.

Когато в Западния бряг цивилни израелски граждани вилнеят въоръжени до зъби, когато нападат, палят, убиват с усмивка, и това се случва не тайно, не скришом, а под охраната или благословията на политиците и армията, тогава въпросът вече не е „какво прави държавата Израел“, а „какво прави израелският народ“. Защото този терор няма как да бъде просто резултат на „екстремистки групи“ – той е легитимиран чрез безучастие и одобрение.

Когато в Газа цивилни израелски граждани спират хуманитарни камиони, разхвърлят брашно и тъпчат с крака храна, която може да спаси човешки живот, това не е акт на официалната политиците. Това е акт на израелския народ.

Когато в Източен Йерусалим цивилни израелци щурмуват палестински домове и магазини и вандализират имущество в духа на Кристалната нощ от 1938 г., тогава въпросът вече не е политически, а нравствен: какво означава да си гражданин на една държава и каква е твоята гражданска отговорност пред насилието и беззаконието?

Когато в Израел по време на бомбардировки еврейските граждани отказват да пуснат своите арабски съседи в бомбоубежищата, те не просто разкриват своя расизъм, а утвърждават една сегрегация, която буквално убива. 

И когато, според социологическите проучвания, 82% от еврейското население на Израел подкрепя етническото прочистване на Газа, а 56% са за изгонването на палестинците от самия Израел, тогава какво остава от илюзията за „единствената демокрация в Близкия изток“? Каква демокрация е това, в която народът масово поддържа апартейд, етническо прочистване и геноцид?

Истината е проста и ужасяваща: правителството, колкото и да е кърваво, е само върхът на един айсберг, чиято много по-голяма подводна част е пропита от омразата и жестокостта на цял един народ, тъй като, както всички много добре знаем, политиката не може да съществува без обществения гръбнак, който я държи.

И ако някой бърза да припише всичко това на едва ли не появил се от нищото авторитаризъм или да направи паралели с Германия и СССР от 1930-те, нека си припомним нещо много важно: тогава хората не са гледали зверствата на Хитлер и Сталин на живо денонощно и на хиляди канали и платформи. Не са чели за тях в реално време. Не са могли с едно движение на мишката или палеца да достигнат до лицето на убитото дете, до глада на многолюдното семейство, до изравнената със земята Газа.

Днес израелският гражданин е на един клик разстояние от 20 000 убити палестински деца. На един клик от концентрационния лагер Сде Тайман, в който се извършват операции без упойка по примера на Йозеф Менгеле върху палестински заложници, затворени без съд и присъда. На един клик от 2.2 милиона човешки същества, затворени като животни зад бетонни стени и оставени да умрат от глад. И... къде е в този момент израелският народ? Ще ви кажа къде. Луксозните и претъпкани с посетители плажове на израелския град Ашкелон се намират на 14 километра от телените ограждения на Газа, което означава, че докато израелските деца се плацикат в топлите води на Средиземно море и си правят пясъчни кофички пред погледа на техните усмихнати родители, само на 14 километра от тях се чува оглушителния тътен на еднотонните бомби. Ето къде е израелският народ - на пир по време на геноцид.”

Guerguan Tsenov