Трудно е да се пише за най-светлият наш празник.
Да въздигаш в култ буквата, като й даваш нейн собствен празник е да осъзнаваш силата на духа, но и че си носител на този дух и съзидателност.
А ние сме съзидатели. Ние сме основата и двигателя на една цяла цивилизация.
Това, че все още празнуваме дава надежда, че път напред има. Той е възможен.
Но от другата страна стои отговорността, общата отговорност, да се преодолее времето на собственото ни най-голямо изпитание - войната със себе си.
Тя е материална, но вече и духовна. Войната със себе си е и в най-важният, основополагащ аспект - образованието.
Тя е в 50-те процента функционална неграмотност.
Тя е в липсата на национални цели и дългосрочни задачи.
Този празник не е само към миналото, той е най-вече към бъдещето. Той е зов и повик. Отговорността е наша, обща, как ще изглежда 24 май след 10 години, след 20 години. Как ще изглежда България.
Това е за мен 24 май - отговорност към бъдещето. Какво ще оставим ние.
Честит празник!
Станислав Бачев
