В Българската Православна Църква има около 1500 свещеници. Всеки един от тях получава по 1500 лева заплата от данъкоплатците плюс възнаграждението им от Светия Синод уредено по няколко начина. Считам, че тези средства са достатъчни, за да живеят спокойно, като отчитам нивото на трудовите възнаграждения за страната.
Не така, обаче, стои въпросът с достойнството, честта и морала на лицата, които са приели духовен сан. От всички тези 1500 свещеници, само един единствен от тях отиде при протестиращите и застана с лицето и църковните си одежди до разбунтувалите се срещу беззаконията на политическата мафия свободни граждани.
Това е отец Дионисий - високо православно дърво!
Ерудиран, стегнат, въздържан, но прецизен в действията си мъж, който знае какво прави, защо го прави и какъв резултат от тези действия ще последва. Точен в изказа и поведението си свещенослужител, срещу когото потъналите в море от пороци негови братя в Христа изляха най-отровната си жлъч. Преписаха му всички смъртни грехове, само да покажат, че и той е като тях, за да няма алтернатива на тяхното беззаконие и низост.
Познавам Дионисий лично и ви уверявам, че е прекаран през моето сито, през което единици хора са минали! Вярвам, че ако ако половината от свещениците ни имаха такова самоуважение и любов към човека, БПЦ щеше да има друго лице - красиво и желано от всички. Не само от властта и свързаните с нея престъпници и компания.
Реформацията на БПЦ, независимо от нейния знаков консервативен дух е неизбежна. Трябват ни духовни водачи, а не духовни слепци облечени в расо. Имаме нужда от милост, не от църковни съдии. Искаме мир с Църквата, не войнстващата й посредственост. Настояваме за власт на разума, не за безвластие и плътски мъдрувания по всички духовни теми. Искаме си вярата, не религията, в нейната най-лоша и порочна светлина.
Отец Дионисий - един от нас.
Николай Марков
