Драги Киро,
Не зная поради что да се срамя да се срамя да се нарека българин, но една от причините си ти. Моите родители бяха прости и обик-новени хора. И им светеха очите само от любов. Те не излъгаха и не измамиха никого. Твоите очички, Кире, не светят от любов.
Имам усещането, че лъжата е новият наркотик, който пробутваш на българския пазар. Него дори психиатричен тест не го хваща, няма куче, което да го надуши. И в тази криза и инфлация само твоите очи светят и показват на света, че има поне един работещ енергиен източник, но захранван от лъжата. В този смисъл един ден можеш спокойно да произвеждаш електричество дори за из-нос – след като изнесеш съвсем България.
Тези няколко дена оба-че ти надмина себе си. Реши да запълниш черковна цепнатина от земетресение отпреди осемдесет години. И с колко милиарда нов дълг ще се купи хоросан за тази цепнатина. Зная само, че цепнати-ната, която оставяш подире си е много по-голяма. Едва ли си учил в Харвард приказката за лъжливото овчарче, което толкова пъти излъгало за вълци в кошарата, че когато те наистина дошли никой не се притекъл на помощ. И вълците изяли стадото. Лошото в тази приказка е, че стадното чувство на българите те крепи на власт.
И още за една приказка се сетих. За онази, дето през девет държави – в десета… Кире, направи си труда и ще видиш, че между Канада и България има точно девет държави и един океан. Ти съвсем ни разказа приказката, бе, юначе. Девет държави и един океан. И как успя да прекараш този наркотик лъжата през толкова граници. Явно за него няма още адекватни тестове, и кучетата не го надуш-ват, скрит в кашоните с хранителни добавки…
Лошото е, че единс-твеният адекватен тест би трябвало да бъде психиатричният. Но хората не могат да повярват в твоята тежка зависимост, защото това значи да си признаят своето невежество и наивност… На което и разчиташ.
Да поискаш в това време да се дари по една заплата за оръжие е равнозначно на това, да обявиш доброволна мобилиза-ция и да пратиш доброволците в окопите… Доброволна мобили-зация, как ти звучи? Затрогващо и интригуващо, нали. Да искаш по една заплата от българите тогава, когато си изсмукал и последните му спестявания, когато си свалил и последната му риза и той вече тръгва по кожа между контейнерите за боклук.
Не зная дали си се замислял, но по тях може да се разбере благосъстоянието на бъл-гарина. Контейнерите вече не могат да изхранват своите клиенти, защото българинът все по-рядко изхвърля остатъци. Просто няма. Да искаш да даде по една заплата за оръжие, вместо да си купи с половин заплата пищов и да си реши проблемите…
Цинизъм е да искаш от човек, който някога е имал две ризи най-малко – една за ближния, и една за себе си да си даде третата риза на тебе – при положение, че ти дори няма да я уважиш и да й сложиш подходя-ща вратовръзка. Българинът винаги е имал по две ризи – за ближ-ния и за себе си. Но имаше и в гардероба риза за нова, за официал-на, за погребение, за сватба… А сега тръгна след сто дни управле-ние по една кожа между казаните. Вече не си пука гумите по отво-рените дупки на пътищата, а си кълчи краката – защото няма пари за гориво…
Киро, върви на психиатър. Не е срамно, че си болен. Случва се, ние ще те разберем. Дори и ще те забравим. Но напра-ви нещо добро за нас и близките си. За нас – да ни освободиш от себе си.
А за децата ти – да не се срамуват от теб тогава, когато ги замерят с камъни и лоши думи иззад кофите за смет. Вземи си жълтата книжка, която има цвета на очите ти след наркоза с лъжа и през девет държави и един океан… В обратен ред. Защото този народ не те е заслужил. Друга съдба му се полага… Пък и ти не си съдба, а наказание.
Христо СТОЯНОВ – по неволя психиатър
