"Уважаеми господин Президент,
В една дъждовна есенна неделя на далечната 2016 г., в единствения си почивен ден, аз пропътувах с влак разстоянието от Локарно до Берн и обратно, за да гласувам за Вас. Живеех в Швейцария, не защото съм била сътрудница на достопочтения Маджо или любовница на футболист, а защото работех като денонощна болногледачка, за да изхранвам семейството си.
Повече от два часа чаках в претъпканото фоайе на Българското посолство, за да пусна бюлетината си. Когато се върнах в сиромашката си квартира, бе вече дълбока нощ.
Но аз бях доволна, въпреки похарчените 200 франка от собствения ми джоб - цената на влаковите билети в Швейцария е астрономическа. Радвах се, защото не можех да понеса мисълта България да получи за президент Цецка Цачева, овчица от стадото на Баце, с нейния вид на доячка в мандра или продавачка в плод-зеленчук.
Сега си мисля, че тя е била по-малкото зло. Българският народ никога и за нищо нямаше да й вярва - както и на Плевнелиев. А на Вас в един момент повярваха даже скептиците като мен, отдавна отвратени от "българската политическа класа". Военната униформа и цивилният костюм Ви стоят добре."
"През последвалите години много пъти се обръщах към Вас на Вашия официален сайт по различни жизненоважни за българското общество проблеми. Никога не получих дори едносричен отговор.
През ранната пролет на 2020 г.се одързостих да Ви изпратя новоизлязлата си трета книга "Злато за смет" - самото заглавие говори за някои от проблемите, поставени в нея. Нито на швейцарския, нито на посочения си български адрес не получих поне необходимата в такива случаи фраза: "Доставено. Благодаря".
По-късно през пролетта и лятото на същата година се върнах в България, за да участвам в митингите срещу Герб, които разтърсваха Отечеството. Отбих се и в деловодството на Президентството, за да проследя съдбата на книгата си и да си взема обратно екземпляра, ако още не е доставен. Но от антрето на деловодството с гръм и трясък ме изгони някаква ниска мургава девица в униформа на охранител. С върховно презрение тя не ми позволи дори да обясня защо съм влязла. Причината? Не съм си сложила маската върху носа, а я нося "като шалче" - обида за Президента на Републиката."
"Впрочем аз не съм си правила илюзии, че четете история, литература и публицистика. Четенето се смята за срамно занимание в българските управленски среди. Доказахте го, когато не можахте да рецитирате дори ред от български или световен поет на диспута с А. Герджиков преди втория тур на президентските избори миналата есен. Опонентът Ви не се представи по-добре от Вас, въпреки професорската си титла.
"Но за вси желби приготви яма", както е казал великият Ботев, няма да Ви занимавам с минали неща.
Днес Ви пиша, за да Ви питам:
Забелязахте ли, че под Вашите прозорци на 24 март т.г. се проведе едно шествие? Забелязахте ли знамената? Забелязахте ли, че един национален флаг бе изгорен? Забелязахте ли, че украински деви точно под джамлъците на Вашите канцеларии държаха плакати с надписи и рисунки, които аз, възрастната жена, не бих могла да повторя и опиша, защото ме е срам. В България все още не е прието жени да пишат и рисуват такива неща."
"А може би не сте забелязали. Работният Ви ден е свършил и изнурен, сте си отишли у дома. Тогава погледнете в социалните мрежи. Ако не друго, би трябвало поне да сте чули в новините, че българският премиер Кирил Петков е поздравил участниците в събитието - явно всички без разлика, в това число подпалвачите и момите.
Уважаеми господин Президент,
Нали разбирате, че такава акция пред Президентството на България обижда най-напред нашата държава и Вас лично. Президентът на Русия едва ли е засегнат от подобна пошлост, той със сигурност поставя и своята личност, и Русия над подобно деяние. Но кощунственото предизвикателството определено не е в полза на България.
Щом Ви обижда една "лошо поставена маска", по думите на Вашата охранителка, какво е мнението Ви за тези дребни детайли от завчерашното събитие?
Българският народ очаква да изразите ясно мнение по въпроса. Мълчанието по традиция се тълкува като съгласие. Знаем, че сте давали клетва пред НАТО като натовски генерал. Но сте дали и клетва пред Отечеството и Конституцията като Български Държавен Глава."
"Помните ли, че "снехте доверието си от политиката на правителството на Бойко Борисов"? Че с личността си бяхте най-значителната легитимация на никому неизвестната групичка, приела названието "Продължаваме промяната"? Как стана така, че ПП продължава още по-арогантно предателската политика на ГЕРБ и между двете формации има трогателно единство в усилията им за въвличането ни в една чужда война?
Моята едничка дъщеря почина миналата година. Не искаше да замине в чужбина, пожела да остане в Родината. Умря, защото дошлата с линейка на "Спешна помощ" фелдшерка отказа да я закара болница, за да бъде реанимирана. Не носеше и дефибрилатор. Обяви я за мъртва, докато още дишаше.
Българският народ ОЩЕ ДИША, господин Президент! И пита - накъде ни водите?
Милена Върбанова, историк,
културолог"
