Веднъж гледах едно видео, в което лъв в зоологическа градина изненадващо напада своя гледач. Звярът го повали с два удара на огромните си лапи, след което просто се наведе, захапа го за врата и го завлече по мръсния под, пусна го в ъгъла на клетката и седна до него. Изръмжа веднъж, бутна го с муцуна, но мъжът си беше безжизнена, стокилограмова пържола. Заради удара, падането или шока, беше изпаднал в безсъзнание. Лъвът се облиза. Веднъж. Втори път. В устата си усещаше напълно нов вкус и сякаш му беше трудно да прецени дали му харесва или не. В този миг от другата страна на клетката се появиха двама мъже. И една пушка. Започнаха да говорят с лъва, да се опитват да го успокоят и да го накарат да се отдалечи от безжизнения човек в клетката. Животното всъщност изглеждаше спокойно. Гледаше тихо мъжа пред лапите си. Познаваше го откакто познаваше себе си. Усещаше миризмата му отдалече, чуваше подрънкването на ключовете на кръста му, скърцането на кофата в ръката му.
Мъжът влизаше всеки ден при него, мяташе му пресните кървави мръвки и отиваше да чисти миризливите кафяви купчини в ъгъла на клетката. Беше тих и спокоен, никога не му викаше, дори понякога му чешеше гърба с една голяма твърда четка. Този мъж сега не мърдаше. Беше просто едно отпуснато, меко и топло парче месо, на сантиметри от ноктите му. Лъвът се облиза отново и се вторачи в човека. Вкусът в устата му явно изпълни своята мисия. Някъде дълбоко под голямата му грива нещо прищрака и наклони везните на инстинктите в трагична посока. После всичко стана бързо - лъвът просто се наведе, отвори паст и захапа решително мъжа за рамото. Пушката гръмна само веднъж, а гривата на животното артистично падна в почти забавен каданс, последвала безжизненото туловище на големия звяр, стоварил се до своя гледач. Единият от тях щеше да се съвземе, щяха да зашият раните му и той щеше да продължи да живее. Не защото природата беше решила така, а защото силата беше на негова страна.ПО-ЧОВЕК
112
