Представете си следната ситуация. Класическа ситуация:
Насилник тормози Жертва. Цели 12 години.
12 години кошмар.
12 години я унижава, обижда, държи я в зависимост и подчинение.
12 години прибира парите й, прогонва близките й, съсипва живота й.
12 години кошмар. Истински.
12 години наглост. Насилникът даже иска Жертвата да го харесва, да го обича, да го хвали за постъпките.
12 години безочие. Насилникът даже вменява вина на Жертвата за собствените си действия.
Понякога Насилникът бие Жертвата. Рита я, докато е безпомощна на земята. Крещи "ти ме накара"...
12 години тайно насилие, далеч от очите на хората.
12 години публични лъжи на Насилника как се грижи за Жертвата. Докато я малтретира тайно, в ъглите, зад колоните.
12 години кошмар...
След 12 години Жертвата най-после събира сили, изправя се и удря шамар на Насилника. Просто шамар. Защото повече не иска да живее така.
Ще кажете супер, най-после малко нормалност. Да, но не.
Насилникът започва да крещи за помощ.
Насилникът започва да крещи, че Жертвата е неморална.
Насилникът започва да твърди, че Жертвата е насилник.
Насилникът излиза с тезата: "Жертвата не трябва да вдига моралната летва толкова високо, защото ще трябва да я прескочи сама." Представяте ли си?
Насилникът иска да се говори колко е виновна Жертвата за този шамар.
А не да се извини за 12 години насилие.
А не да се осъзнае вината си за 12 години насилие.
А не да се покае за тези 12 години насилие.
Един шамар след 12 години насилие.
И Жертвата е освиркана. Обругана. Заплашена. За пореден път.
Насилникът тържествува. Вече не се говори за 12 години негово насилие. А за този един шамар.
Морална летва. Насилникът поставя на Жертвата морална летва.
А Жертвата само иска нормален живот.
Жертвата само иска Насилникът да се махне.
Жертвата само иска да си живее живота без насилие.
Преди да е загинала от ръцете на Насилника. След нови години насилие.
Струва ли ви се познато?
Хубава вечер!
Любомир Аламанов
#нитоденбезнаглеци
#нитоденбезсмелост
#нитоденбезотговорност
#неслушайтенасилниците
