Чета сутринта възвишени розови размисли как опозицията губила времето на променителите и видиш ли, заради това не се случвали красивите неща, които ни обещаха. И си мисля как може два чифта очи да виждат по съвсем различен начин една и съща зала.
Да започнем с първи парламентарен ден от седмицата - сряда. В 9 без 20 започва председателски съвет, на който управляващите спускат до знанието на опозицията каква ще е програмата на Народното събрание за цялата седмица и за деня. Опозицията има около пет-десет минути паникьосано да прегледа всичко, да го разпечата, да си състави мнение и отношение и да влезе в зала, за да гласува подготвения от управляващите дневен ред. Обикновено той включва разпределяне на блага и постове сред коалиционните партньори. От Възраждане се опитваме да внесем извънредно някоя наша точка, която смятаме за важна - за хората, защото ние не сме в управлението, но всуе се морим - управляващите ни отсвирват в движение и започват по дневния ред.
Традиционно Карадайъ или друг от ДПС излизат по процедурен въпрос да питат защо не е отговорено на питането им, а в сайта пише, че е отговорено. Всеки ден питат! Останалите се смеят и текат обзалагания кога ще споменат името на Прокопиев. Ако го споменат - бурна радост и подвиквания, ако не - разочарование и наддаване кога точно ще се случи. След това по традиция ГЕРБ четат декларация - дълга и напоителна. Няма лошо, парламентаризъм. Никой не запомня какво искат да кажат, но успешно вече сме утрепали един час парламентарно време.
Уж започваме по същество. Установяваме, че някоя от точките е внесена в нарушение на правилника и или не е минала през постоянните комисии, или изобщо не са спазени сроковете. И тук баталията става жестока. Процедурите, взаимните обвинения и съждения стигат до нивото на малка африканска война. Въпреки съпротивата и здравия разум, ПП настояват точката да се приеме. Излиза пъпчиво момче от променителите с детска количка и обвинява Възраждане, че сме фашисти, защото се заяждаме за спазването на закона, а не искаме да правим промяната, която те са обещали. На слизане от трибуната гордо ни показва среден пръст. След това ПП си гласуват, както са решили.
Опозицията е бясна, затова на следващата точка никой не гласува - като ПП упражняват правото на силата, а не на закона, да им се напомни, че дори кворум не могат да си осигурят сами. Председателят отчаяно дава нова почивка, а председателят на групата им почва истерично да звъни по телефона и да си събира депутатите от кафенета и градинки наоколо. Защото ние, като опозиция, си седим и гледаме сеира в залата, ама избраните с мнозинство бохемски решават, че могат да управляват държавата от кафенетата около Народното събрание и да разхождат тоалети из коридорите. За някои имам и съмнения дали осъзнават точно къде са и какво трябва да правят.
По средата на дневния ред се появявя Кирил Петков, защото някой е поискал да го изслуша. Всички затаяваме дъх и наостряме уши, водейки си записки за последния крясък на модата в българския език. С кеф наблюдаваме коалиционните партньори на ПП как с червят и се хващат за главата при поредните изцепки на премиера. Обикновено реакциите на думите му са хихикане и откровен смях. След това Петков ни изоставя и отива да ощастливи журналистите, които много му се радват, защото им дава хляб за няколко дена с размислите си.
ПП решават, че трябва да се бавят, за да не допуснат разглеждането на внесена от ГЕРБ точка в дневния ред и техен представител чете законопроект от трибуната, сричайки бавно като невръстно детенце в детската градина. Чуват се подвиквания от едната страна и насърчаване на цирка от другата страна. Председателят на парламента изпада в истеричен смях и се крие зад папка. Бавното четене продължава до пълен отказ от здравия разум. Целта е постигната - парламентарният ден е свършил, а на практика не сме свършили нищо!
Излизаме от залата, чудейки се как народът търпи това. Подминавайки управляващите чуваме подмятания как са успели да си наложат своето. Лорер също дава интервю как ще харчи осемте милиарда, които ей сега са му гласували. Усмихва се.....
Елена Гунчева
