С МИСЪЛ ЗА СРЕЩА

 „Нека да цъфтят 100 рози, нека си съперничат 100 школи“. Лозунгът принадлежи на Великия Кормчия, датирам го по памет някъде между „Големия Скок“ и началото на Културната Революция – може би около 1963-та. Става дума за Китай – Китай отпреди 60 години. И за един сравнително кратък период от историята му, през който за малко време над страната изгрява слънцето на демокрацията и плурализма. И чудото става – проявяват се нови тенденции в изкуството, издигат се смело и открито демократични идеи за развитието на страната и хората, политическата опозиция заявява за себе си. В Китай настъпва Пролетта. И изведнъж, в нейния разцвет, всичко рязко свършва в средата на Май. Идват хунвейбините. Те обират набързо всички разцъфнали рози и прибират също така делово поддържниците на стоте школи, съперничещи помежду си. Организирано ги изпращат на село – по-близо до земята. Населението ликува. Годината вече е 1966-та и Културната Революция е започнала.

Това се е случило преди 60 години – един календарен цикъл време. Но какво става сега около нас – в България? Ние пишем и коментираме в сайт, който напълно отговаря на името си – Свободно Слово. Обаче нашият сайт, заедно със само още няколко издания в страната, са като малка група островчета в океана от антибългарщина, лъжи и невро-атлантически догми. В добавка към това, очаквам съвсем скоро у нас да бъде приложен и челния хаитянски опит. И всичко това, което описвам, се развива под грохота на кръжащи в небето ни стратегически бомбардировачи и движещи се на Изток по нашите пътища колони с бронирана техника. А черешка на тортата ни ще се окаже сформираното след месец „ново“ правителство със своите „екстри“: предвоенна истерия, невро-атлантически заклинания и лъжи. Съвместно с опити да ни бъдат ограничени човешките и граждански права. Свободата да публикуваме вероятно ще бъде една от първите, която ще пострада. Историята с Китай и хунвейбините може да се окаже нашия „спомен от бъдещето“.

Преди няколко дни в свои коментари към няколко публикации в сайта, предложих да направим среща между колегите и колежките – пишещи и коментиращи. Мотивите за такава среща тогава не написах – обемът на всеки коментар е ограничен. Сега ще ги дам съвсем накратко - те са три:

1. Немалката вероятност, в резултат на военно-политически събития, в близко бъдеще нашите човешки и граждански права да бъдат ограничени (виж по-горе). Включително и до невъзможност да публикуваме и свободно да коментираме. Като нормална реакция на това, виждам една среща на живо, където да се запознаем и установим лични контакти помежду си.

2. На такава среща е нормално да се обсъдят въпроси, които участниците смятат за важни. Размяната на мнения при обсъжданията помага на всички участници – с това – и на страната ни.

3. Според мен, в сайта публикуват автори, които са едни от малкото честни, интелигентни и смели хора в България – своего рода част от интелектуалния и духовен елит на страната. Разбирането ми е, че такива хора трябва да имат връзка помежду си. Вече има предложение за място и време за такава среща. То е пещерата „Проходна“ до Карлуково, датата – 21 Март. Екзотично като идея - но приемам логиката на такава идея! Ще е чудесно обаче, ако колегите дадат и други предложения за място и време. В някой град или село – стига да е достъпно и удобно за участниците. И да не е прекалено късно… Добре ще е, ако някой поеме организацията на срещата. Моят имейл за контакти е същия, който дадох миналата седмица: [email protected]. Благодаря ви за търпението да дочетете този текст до края. Уверен съм, че с него, образно казано, бия не самар, а камбана. Ваш,

Ивайло Кирков (ИвайлоК)