На 24 юни беше открита „черната кутия” на нашия МиГ, който падна над Черно море и извадена от дъното.
Днес е 13 август. Почти два месеца изминаха от момента, в който тя се оказа в ръцете на разследващите. И тази „черна кутия” все още е в България и още не е разкодирана.
Водели се преговори с руската страна.
Докога?
Началникът на отбраната адмирал Евтим Евтимов днес сутринта по БНТ категорично отрече моето заключение, че самолетът е свален с ракета.
„Имаше много теории на конспирацията, но нито НАТО е намесено, нито сръбските колеги. Отричам категорично да е свален самолета.”
(видео от ученията)
https://www.youtube.com/watch?v=Tpqgd0Bgb1s
.
Напомням, че според разкритията ми на полигона в Шабла в същата драматична нощ и по същото време са се отработвали ракетно-зенитни стрелби на българската армия, части на американската, части на сръбската.
.
_____________________________
Цел на учението е било взаимодействие на военно-въздушните сили и противовъздушната отбрана при отразяване на вражеска
атака.
_____________________________
.
Проучването ми установи, че в съответната нощ българите и американците са стреляли с ракети, които нямат необходимата далекобойност да поразят самолета над водите на Черно море. Сърбите са стреляли с руските ракети „Нева”, която са я притежавали.
Веднага след гибелта на самолета и пилота ученията бяха прекратени.
.
Оказа се, че сръбското външно министерство и тяхното министерство на отбраната внимателно следят този профил във „Фейсбук” (моя) и след поредните разкрития последва гневно опровержение от тяхна страна на „злонамерените и некоректни твърдения”. Случайно или не, това се случи точно в деня, в който извадиха от водата черната кутия на „МиГ”-а.
От българска страна няма официално министерско изявление, че плета конспирации освен многобройни клетви, че конспиративните теории не са верни, както се случи и днес.
.
Конспирация или не, но са факти:
• съвместни стрелби с комплекси на противовъздушната отбрана, стартирали на 7 юни;
• учение в драматичната нощ за тяхно взаимодействие с бойната авиация;
• тотално мълчание какво показват радарните разпечатки;
• крайно непълен доклад на Военна полиция за произшествието – чиста проба поръчково четиво за успокояване на общественото мнение;
• опит на отговорни държавни факти да се укрие сръбското военно присъствие на полигона (антиконституционно и незаконно - никога не е гласувано от български парламент) и съвместните учения на нашата армия с тяхната, започнали още от 2011 г.;
• курсове на загиналия пилот Валентин Терзийки на тренажор в Сърбия, което предполага и известно знание на сръбски език. (затова ли точно неговият полет стана неволна жертва на „взаимодействието”?)
И т.н.
.
На този фон е ясно нежеланието на руснаците да приемат „черната кутия” за разкодиране.
Такава тяхна крачка е равносилна на бъркане в торба с кобри – на собствено скандално дискредитиране или такова на техен съюзник.
Защо?
§ Ако данните потвърдят моето разследване за гафа в ученията – неволно сваляне с ракета от сърбите, гори техен основен съюзник на Балканите – Белград.
§ Ако данните посочат, че е имало техническа неизправност на самолета или на оръжието, което е носил, гори тяхната корпорация „МиГ”.
§ Ако съобщят, че пилотът е сбъркал – още по-голям гаф.
Според мен НАТО стои в засада и готовност да извади свои радарни разпечатки, свои записи на радиобмена по време на ученията и свои аерокосмически снимки за действително случилото се.
И изчаква моментът, за да щракне капанът – да се произнесат руснаците, за да ги натика в миша дупка. Затова и кутията не е изпратена за разчитане нито в Украйна, нито в Полша, нито в Германия, където имат необходимите специалисти и устройства, а се чака да я приеме Русия, която пък се чуди как да се откаже от тази „чест”.
.
А там, където е намесена геополитиката, истината никога не е желан гост.
.
*** Ще отбележа, че и при това разследване имаше подмяна със задна дата на текстовете на постановления на Министерския съвет за тези учения с цел да се отрече въоръжено преминаване през българска територия и присъствие на сръбски войски у нас - както в информационната му система, така и в „Държавен вестник”, освен това опит да се укрие секретно постановление, та трябваше и тези машинации да разкрия, за да ги откажа от такива евтини фалшификации.
Григор Лилов
