САЩ – световната столица

Така както столицата на всяка една държава привлича най-активното население на дадена страна, така и САЩ, от много десетилетия, привличат търсещи възможности за работа и  развитие хора от цял свят.  Понеже САЩ отдавна са се превърнали в нещо като световна столица, искаме или не да приемем този факт.

Отношението на хората от столицата към останалата част от населението на държавата е идентично, както е идентично и отношението на хората от провинцията към съответната столица на държавата. Хората от столицата живеят и работят активно, като използват всички блага, които им предлага провинцията, без да приемат особено лично въпросите за нейното състояние и бъдещо развитие. Без значение дали говорим за отношението на парижани към френската провинция, на московчани към останалата част на Русия, или на софиянци към всички останали части на България.

В този смисъл това важи и за САЩ, като отношение на американците към света. Не може да очакваме от тях особена загриженост за хората от останалата част на света.

 Напълно вярно е и обратното – отношението на хората от провинцията към тези от столицата. Такова каквото е отношението на руснаците към Москва, на французите към Париж и на българите към София, такова е и отношението на хората по цял свят към световната столица – САЩ.

Радостта от несполуките и затрудненията на столичани, които те изпитват е малко пресилена, защото колкото и ние, хората от провинцията, да не обичаме столицата, трудно може да си представим какви са последиците от нейното несъществуване. Трудно бихме могли да си представим какво би станало, ако рухнат всички финансови, икономически и комуникационни инструменти на световната столица.

Също така столицата е тази, която налага модел на поведение на цялата останала държава, а в случая говорим и за целия останал свят. Именно тук е отговорността, тук е задължението, което обаче хората от столицата не съзнават и няма как да съзнават и по принцип слабо се интересуват от този факт – те просто работят, творят, живеят.

Тенденциите, които излизат от световната столица Щатите, в последно време се посрещат доста противоречиво от хората по цял свят. Прословутата борба за равноправие, която винаги е била водеща в прогресивните държави, се изроди в една система, станала известна като неолиберализъм, който термин се превърна в нещо отрицателно. Идеята за равноправие, по принцип правилна и хуманна, беше яхната от малки агресивни групи, с известни сектантски, а често и чисто медицински отклонения, които използваха толерантността и хуманното отношение на хората по цял свят, за да налагат и прокарват собствените си възгледи за това кое е правилно и кое не, кое е нормално и кое не и така нататък.

Истината е че от действията и пропагандата на тези неомаксистки групи или неокомунисти, както правилно бяха наречени, страдат най-вече самите американци, както и като второстепенен ефект хората по целия свят. Ще рече, че американците сами трябва да се преборят с този проблем, а хората от останалия свят трябва да им помагат в намиране на правилното решение. Защото веднъж рухнала вътрешната съпротивата на самата Америка, нейната антидотна система, и веднъж съборен здравият ред и правила в самата САЩ, навън трудно вече ще може да бъде спряно разпространението на заразата, в световен мащаб.

Повече изворите на този неолиберализъм се намират действително от Западното крайбрежие, Уест коуст, и това е тенденция започнала от десетилетия, ако и сега да се видяха ясно резултатите от нейното развитие. Като цяло картината е доста жалка, ако се вгледаме в детайлите, но световната конюнктура, така да го наречем, и епохата на глобалната комуникация, позволи нейното бързо разпространение по цял свят.

Вярвам, че съпротивителните сили и в самите Щати и на световно ниво са все още на високо ниво и ще успеят да преодолеят извратеността и алчността, които видимо се противопоставят на световния, божи ред и стоят като противоречие с хода на човешката история.

Андрей Киряков