Както се казва, от залъка си съм заделял. Когато пиех - от ракията си съм заделял за приятел. Фасовете сме допушвали като ученици, като войници сме споделяли фасовете. Ризата си съм свалял, дори фланелата от гърба си съм свалял, за да я подаря на приятел за рождения му ден. Последната си стотинка...
Никога не съм се скъпил и съм пътувал стотици километри за откриване на изложба, защото зная колко по-важно е това присъствие от всички останали присъствия. Да знаеш, че има някой, който от другия край на света е готов да дойде заради тебе... Но, като се замисля не всичко съм бил готов да направя. Не съм си давал личната свобода. Никога. И никому... Но си мисля, че не съм я давал не защото ми свиди. Не. Не съм я давал, защото чуждата свобода никому не е нужна. Тя не е твоя свобода. Тя е моята... Всяка свобода е лична. И не може да се сподели. Робството се споделя. Някъде там, в робството са споделените ризи. Споделеният залък. Фасът е там някъде... Защото зависимостта касае биологията. Само биологията е свързана с предметите, с храната, с робството. Свободата не се споделя. Тя винаги е лична и е резултат от всяка минута живот... Защото свободата не е да отпиеш от ракията, не е да си опънеш от фаса, не е залък да го разделиш...СЪВЪРШЕН ЕГОИЗЪМ
126
