СМЕШНИЯТ ПАРАДОКС!

Навярно и вие сте го забелязали и сте се смели. От една страна – ох, колко страховита и зловеща била Държавна сигурност! А от друга – толкова много смелчаци се появиха през последните трийсет години.

Бият се в кухите си гърди, кълнат се – как ги натискали да сътрудничат на ДС, ала те… Ах, те така се дърпали! Смешници!

Мой приятел – подполковник от Държавна сигурност, точно от това Шесто, ми е казвал: ех, не ние ги натискахме, те търчаха при нас и доносничеха за колегите си, искаха да правят кариера, да вървят в чужбина…

Най-жалък е Георги Мишев, който в мемоарите си пише как Людмил Кирков – режисьора, негов партиен секретар, го води в районния комитет на БКП да го утвърждават за член на партията. Ала той - забил крака като магаре на мост и се дърпал, а режисьорът насила го натикал!

Е, бива, бива, ама цял вол за мезе не бива!

Стефан Северин