Срутването стана ежедневие

Срути се участък от Софийското метро открито преди месеци.

Срутват се ежедневно новоремонтирани тротоари като след земетресение.

Срути се пътят към Рилски Манастир издържал десетина дена.

Най-скъпият булевард в България миналата година цъфна след първия голям дъжд.

Срутването стана ежедневие.

Отдавна свикнахме и със срутеното образование, срутеното здравеопазване, срутената ни социална система, срутената ни демография.

Тези хора крадат от бъдещето ни, от това на децата ни, като след себе си оставят нищо освен срутените ни надежди.

Крайно време е насред всички тези руини да почнем да градим.

Трудно - да.

Но задължително!

Защото ние не сме се срутили още!

Ще си позволя да завърша с един мой любим стих от Дилън Томас -

“Не си отивай кротко в тъмнината!

Вий вий срещу смъртта на светлината!”

Кирил Симеонов