Чудя се снимките от наводнената и срутена България дали не са правени някъде високо в Андите. Такава мизерия, нищета и упадък има само в гетата на Латинска Америка, Африка или Индия. В европейска България подобни гледки не са възможни.
Тук ние сме асфалтирани от глава до пети и си имаме всичко - от Партия майка до вождове богове. Имаме си и фабрики за бойлери.
Лошото е, че имаме и наводнени и отчаяни хора, но това става рядко - три-четири пъти в годината, не е кой знае какво.
Гледам тези смразяващи сърцето картини, тези срутища, свлачища и потънали земи и си мисля, че нещо не е наред, че нещо много дълбоко е сбъркано. Никакво значение нямат нито дворците в Бояна, нито кичовите палати по морето, нито мерцедесите и поршетата, щом има такава нищета.
Нека го кажа ясно - ние още живеем във времената на слисания и съкрушен Вазов, който преди повече от век беше възкликнал: "Вий, дето в покои и палати седите... о, доста сте нази на думи любили, елате ни вижте!"
Елате ни вижте! - Това казвам и аз. Елате ни вижте, господа натруфени милионери от министерски кабинети, тайни хотели и офиси! Вижте наводнената ни и срутена земя и стига сте се правели на ощипани моми и брюкселски дантели.
Къде е властта, къде са институциите, къде е правосъдието? На сухо, разбира се - седят си на сухо и си броят сухото.
Сигурно затова ми се видя толкова тъжна и вярна грешката, която един от затрупаните мъже направи, докато разказваше за трагедията в Смолянско:
– Всички бяхме затрупЕни! - каза той – докато спяхме.
Не затрупани, а затрупЕни - като трупове и като животни.
Това ли заслужаваме?
Facebook, Николай Милчев
