🇺🇦 УКРАЙНА: КОГАТО ЗАЩИТАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НЕЙНО ПОГРЕБЕНИЕ
Войната промени Украйна до неузнаваемост. Но зад фасадата на битката за свобода зее един въпрос, който потъва в оглушително и удобно мълчание: кога точно демокрацията се превърна просто в куха пропагандна дума?
* Избори? Суспендирани. Няма президентски, няма парламентарни. Властта се самовъзпроизвежда без санкцията на народа.
* Граждански права? Замразени под тежестта на едно безкрайно, удобно удължавано военно положение.
* Свобода на движение? Превърната в мираж. Границите са затворени, а държавата функционира като безмилостна машина за принудителна мобилизация на собствените си граждани.
* Плурализъм? Изкоренен. Опозиционните гласове са обявени за незаконни, а медийното пространство е сковано от желязна цензура и пълен държавен монопол.
Всичко това се оправдава пред света с една-единствена, безапелационна дума: ВОЙНА.
Да, войната изисква тежки жертви. Но именно в моментите на криза лицемерието проличава най-болезнено. Как можеш да претендираш, че водиш екзистенциална битка в името на „свободния свят“, докато системно и хладнокръвно изтръгваш свободата от ръцете на собствения си народ? Ако държавата има абсолютната власт да забранява партии, да заглушава критиката, да затваря граници и да праща хората насила в окопите... колко точно от тази бленувана демокрация е останала за спасяване?
И тук идва въпросът, от който всяка власт се страхува:
Извънредното положение е най-сладкият наркотик за всеки управник.
Кой гарантира, че когато временните ограничения се превърнат в ежедневие, диктатурата няма да се окаже новият постоянен модел на управление?
Войната може да послужи като алиби за много неща. Но тя никога не трябва да бъде параван, зад който основните човешки права се превръщат в лукс.
Демокрацията не се пази само с оръжие в ръка. Тя се брани с правото да избираш, със свободата на словото и със силата да се изправиш и да кажеш „НЕ“ на абсолютната власт. Без тях всяка победа е просто смяна на тиранина.
Богомил Атанасов
