УПРАВЛЕНСКА НЕМОЩ, ПРИМЕСЕНА С ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ПЛАТЕЖОСОСОБНОСТ

Някак неусетно и мимолетно премина новината за дарението на вицепремиера Валери Симеонов в размер на 14 хил. лева, преведени от тоя тип по сметките на МО. Валери Симеонов дарил (?!) тия пари на ведомството, за да покрие разходите по разходката си с хеликоптера на военните, посредством която инспектирал прочутата велика българска ограда на южната ни граница. Тая знаменита ограда, станала за посмешище, не излиза от новините. Появиха се и основателни подозрения, че изграждането й се осъществява от фирми, свързани с бизнесмена-вицепремиер Симеонов. Последният не опроверга тия слухове, но побърза да се застрахова с превода на тия 14 хил. лв. Все едно хеликоптерът на военните е някакво въздушно такси, което всеки платежоспособен може да наеме, когато си поиска и да си избере дестинация.

Всъщност, въпросът за дарението има не само морален, има сериозен правен и административен характер. Защото, ако разходът не е обоснован, не е наложителен, не е необходим – тогава Валери Симеонов не се справя с управлението на държавни пари. Ако е обратното, тогава защо се прави дарение? Държавното управление няма нужда от тези „трохи“, освен ако някой не е решил да си прави имидж, да прави демонстрации на ЛИЧНА свръх загриженост за държавните пари и да хвърля прах в очите на хората, сякаш сме овце и нищо не разбираме.

Този „жест“ на Валери Симеонов говори само едно – в управлението не може и не трябва да има такива хора. Симеонов не знае или не иска да приеме, че един висш държавен чиновник, какъвто е той, няма право да дарява пари или каквото и да е друго на ведомство, което е държавно, издържа се от републиканския бюджет. Защото точно пълненето на този бюджет е основната работа на управляващите. Ние, или част от нас сме ги избрали да управляват, а не да демонстрират поведение на великодушни бизнесмени, които са и вицепремиери.

Нещо повече - жестът освен, че е обиден, за нас „бедните“, „простосмъртните“, които ако приемем, че това е сериозно, не трябва да си помисляме, че може да искаме да управляваме е и много съмнителен. Спомням си как по време на един друг строй, нас, ресорните журналисти ни водеха на посещения, гощаваха ни, показваха ни какво трябва да видим, докато пътувахме ни говореха какво трябва да напишем, и накрая ни подаряваха и сувенири. Поведението на вицепремиерът силно напомня онова старо време...

Един добър юрист ми обясни, че ако откраднеш едни пари и като те хванат, ги върнеш, с това не санираш престъплението. Оставаш си крадец. Само намаляваш щетата.

Ако Валери Симеонов е осъзнал, че е нямал право да харчи тези бюджетни пари, връщането им не го прави компетентен управляващ, напротив, връщането им само доказва, че не е за там.

Жалкият дарителски акт има и друг нюанс. Да поемеш управление е да се съгласиш с договор, обществен, държавен и да се подчиняваш на клаузите, които определят правилата на поведение на двете страни в договора. Ако си плащаш за участието в това управление, означава, че интересът е някъде другаде, извън обществения договор. Да не говорим, че в тая нелицеприятна история отвсякъде мирише на конфликт на интереси – финансираш претенцията да управляваш.

Малко е объркано, но е прекалено гнусно и неприятно. За съжаление, това е материята, от която са направени нашите управници, а поведението им е възможно само и единствено поради търпението на публиката, която отдавна е обръгнала и не забелязва тия безобразия.

Разбира се, премиерът Борисов не коментира и не реагира на финансовите преводи на своя вицепремиер. И това е така, защото и Борисов, и Симеонов живеят по едни и същи правила - системното отсъствие на правила, дори с цената на прегазване на закона.

Любо КОЛЬОВСКИ

https://www.facebook.com/ecohunter12/posts/1739936399368518