В България по отношение на вируса се случва нещо много тревожно! И твърде опасно!!
Непрекъснато, ежедневно, може би необратимо и то с високи темпове спада броят на проведените PCR тестове. Този брой през някои дни удря дъното, а през други е много под нормалното, направо е безобразно малък.
Българинът престава постепенно да си прави PCR тестове!
Той или няма тази възможност – ако живее в малко населено място и с лош междуградски транспорт; или предпочита антигенните тестове, защото са по-бързи и най-важното – по-евтини.
Този вземащ драматични мащаби отказ от PCR тестове не позволява да се види реалната картина на нещата. Ако вчера бе достигнат минималният, критичният минимум от 10000 PCR тестове, то щяхме да имаме поне 3000 заразени, а не 1277.
Ние системно не получаваме реална представа – колко са заразените от вируса.
Това има четири много неприятни и – защо не – прекалено рискови последствия.
Първо, заработила е една „свиваща“ се спирала – колкото по-малко хора си правят PCR тест, толкова по-малко хора си ги правят. Възниква всеобщо усещане, че няма смисъл да си правиш подобен тест. И много заразени се разхождат из улиците, кихат и кашлят в супермаркетите, градския транспорт и институциите.
Второ, нито властта, нито обществото знаят какво се случва с вируса. И представа си нямаме какво е състоянието у нас с този гаден вирус. Властта мери на око колко души заразява един заразен. Математиците гледат абсолютните числа, независимо на каква база са получени тези числа, без пряка връзка с броя на тестовете и правят прекалено оптимистични изводи.
Но то е безпощадно ясно, че базирането на тотално неадекватна и направо измислена информация води до извличането на напълно неверни изводи и до вземането на абсолютно погрешни управленски решения.
Трето, обществото чува ниските и намаляващи данни за нови заразени и постепенно се отпуска. С невъоръжено око се вижда, че бдителността на хората е приспана.
Вчера минах от Централна поща през Витошка до метро „Сердика“ – лудост! Пълна лудост, опашки, направо човек до човек – някаква пазаруваща оргия с близо до оргазменото пазаруване, докосват си чувствено телата, дишат си превъзбудено във вратовете, а понеже мнозина пушат, маските са долу…
Разпознала ме магазинерка (също без маска заради цигарата) ми каза като ме гледаше как потресен съзерцавам тази дионисиевска мистерия – така е от 10 дни!
Помислих си – след 4-5 дни дори стъкмистиката ще започне да „хваща“ това наше предколедно препускане, разпускане и отпускане.
Четвърто, властта парадира със силно снижаващите се данни, вопи, възхвалява и зове как мерките са укротили вируса и ще започне да ги разхлабва. А това означава, че към средата на януари ще получим това, което заслужаваме с подобна власт, правеща неверни изводи от неверни данни…
Е, оправдание ще има – това е новият щам.
Новият щам, който се предава от човек на човек сякаш с поглед. Но също така е много навременен аргумент на управляващите из Европа да убедят - със страхуване - хората в смисъла на затегнатите ограничания.
Николай Слатински
