ВЪРНЕТЕ БОЛНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВАТА!
СТИГА ТЪРГОВИЯ СЪС ЗДРАВЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!
Ще го кажа така, както трябва да бъде казано:
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НЕ Е БИЗНЕС.
БОЛНИЦАТА НЕ Е ФАБРИКА ЗА ПЕЧАЛБА.
ПАЦИЕНТЪТ НЕ Е КЛИЕНТ.
КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НЕ Е ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ!
И докога ще продължаваме да се правим, че не виждаме очевидното?
В България здравеопазването се превърна в огромна финансова система, през която всяка година преминават милиарди.
Само през 2024 г. текущите разходи за болниците са над 3,38 млрд. евро, като над 3,09 млрд. евро са по правителствени и задължителни схеми за финансиране. А домакинствата са платили директно над 2 млрд. евро за здраве.
И въпреки това българският гражданин продължава да пита:
„Защо трябва да доплащам?“
„Защо няма лекар?“
„Защо няма сестри?“
„Защо чакам?“
„Защо профилактиката е последна?“
„Защо държавата няма контрол?“
Това не е нормално.
И не, проблемът не е в лекарите.
Проблемът е в модела.
Модел, който поставя финансовия резултат редом до медицинския резултат.
Модел, в който болницата трябва да мисли за приходи.
Модел, в който дейността се превръща в отчетена бройка.
Модел, в който клиничната пътека започва да определя икономиката на медицината.
И тогава трябва да зададем най-неудобния въпрос:
КОГА ПАЦИЕНТЪТ ПРЕСТАНА ДА БЪДЕ ЧОВЕК И СЕ ПРЕВЪРНА В ИКОНОМИЧЕСКА ЕДИНИЦА?
През 2025 г. в България има 316 болници – 202 публични и 114 частни. Над 31% от болничните легла вече са в частни болници.
Това не е само статистика.
Това е въпрос за посоката, в която сме избрали да развиваме здравеопазването.
И аз питам:
КОЙ ИЗБРА ТАЗИ ПОСОКА?
Защо държавата трябва да плаща милиарди, а след това да се държи така, сякаш здравеопазването е просто поредният пазар?
Защо държавата трябва да носи отговорността за общественото здраве, но да оставя системата да се управлява предимно през икономическата логика на отделните лечебни структури?
Защо?
ЗАЩОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО БЕШЕ ПРЕВЪРНАТО В ПАЗАР.
А когато здравето стане пазар, винаги се появява един опасен въпрос:
КОЙ ИМА ПОВЕЧЕ ИНТЕРЕС – ПАЦИЕНТЪТ ИЛИ СИСТЕМАТА?
Държавата трябва да има смелостта да отговори.
Не с поредната стратегия.
Не с поредната комисия.
Не с поредната реформа на хартия.
А с НОВ МОДЕЛ.
ВЪРНЕТЕ БОЛНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВАТА!
И когато казвам това, не говоря за връщане към административната медицина от миналото.
Говоря за нещо много по-различно:
държавата да поеме реална отговорност за здравето на гражданите си.
Държавните болници да бъдат инструменти на националната здравна политика, а не просто търговски дружества, които държавата притежава.
Държавата да определя какви болници са нужни.
Къде са нужни.
Колко лекари и сестри са нужни.
Какви специалности трябва да бъдат защитени.
Колко средства са необходими.
И най-важното:
какво здраве искаме да има българският народ след 10, 20 и 30 години.
Защото една държава не се измерва само с БВП.
Измерва се и с това колко здрави са хората ѝ.
И тук трябва да спрем да се страхуваме от един въпрос:
А ДАЛИ ПРЕДИШНИЯТ МОДЕЛ, ПРИ КОЙТО ДЪРЖАВАТА НОСЕШЕ МНОГО ПО-ДИРЕКТНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, НЕ Е ПОСТИГАЛ ПО-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ ПО НЯКОИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ?
Нека не го решаваме с политически лозунги.
Нека го решим с данни.
Заболеваемост.
Смъртност.
Детско здраве.
Майчино здраве.
Продължителност на живота.
Профилактика.
Ваксинации.
Достъп до медицинска помощ.
Доплащане от пациента.
Разходи за здравеопазване.
Резултати.
СРАВНЕТЕ ГИ.
И ако се окаже, че някои елементи от стария модел са били по-ефективни за общественото здраве – защо да не ги върнем?
Само защото не са модерни?
Или защото при модел, в който ресурсът е концентриран в държавата и се разпределя централизирано, възможностите за частен финансов интерес са различни?
ТОВА Е ВЪПРОСЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАДАДЕН.
Не казвам, че всичко държавно е добро.
Не казвам, че всичко частно е лошо.
Казвам нещо много по-просто:
ПЕЧАЛБАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ЦЕЛ В БИЗНЕСА.
ЗДРАВЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕТО Ѝ.
И държавата трябва да постави границата.
Защото когато говорим за образование, държавата инвестира в бъдещето.
Когато говорим за национална сигурност, държавата не пита дали армията е достатъчно печеливша.
Когато говорим за инфраструктура, държавата строи пътища, дори когато те не носят директна печалба.
ТОГАВА ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, КОГАТО СТИГНЕМ ДО ЗДРАВЕТО, ЗАПОЧВАМЕ ДА ГОВОРИМ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ТЪРГОВИЯ?
Болницата трябва да лекува.
Лекарят трябва да лекува.
Медицинската сестра трябва да се грижи за пациента.
А държавата трябва да гарантира системата.
ТОВА Е ДЪРЖАВЕН ПРИОРИТЕТ.
НЕ ТЪРГОВИЯ СЪС ЗДРАВЕ.
НЕ ТЪРГОВИЯ С КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ.
НЕ ТЪРГОВИЯ С ЧОВЕШКИ ЖИВОТИ.
И ако някой смята, че това е прекалено остро – нека погледне числата.
През 2026 г. Министерството на здравеопазването съобщи, че 61 болници сред дружествата с над 50% държавно участие са натрупали задължения, като общият размер за 64 дружества е над 426 млн. евро.
Това не е нормална картина.
Това е сигнал за системен проблем.
И вместо да го замитаме с поредната козметична промяна, трябва да имаме смелостта да кажем:
СТИГА.
Време е за национален обществен договор за здравеопазването
Време е здравето на българите да бъде поставено над счетоводния баланс.
Време е държавата да си върне отговорността.
И ако е необходимо:
ВЪРНЕТЕ БОЛНИЦИТЕ НА ДЪРЖАВАТА.
Защото държавата може да няма пари за всичко.
Но за здравето на хората си ТРЯБВА ДА ИМА.
Иначе какво всъщност управлява тази държава?
Икономика без здрави хора?
Или здравеопазване без държава?
Аз избирам държавата да избере човека.
ПРЕДИ ПЕЧАЛБАТА.
ПРЕДИ КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА.
ПРЕДИ ТЪРГОВСКИЯ ИНТЕРЕС.
ЧОВЕКЪТ.
ЗДРАВЕТО.
ЖИВОТЪТ.
проф.Петър Петров
