ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ФРЕНСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ?

 

Франция беше последната европейска нация, която загуби своя суверенитет, и Франция може да бъде първата, която ще възстанови своя суверенитет. През 60-те години Франция все още беше нация от етнически французи, за разлика от Вавилонската кула, която е днес. По време на десетгодишното президентство на Шарл дьо Гол (1959-69) политиката на Франция е политика на национална независимост. Де Гол отказа да се присъедини към НАТО и се противопостави на наднационална Европа, в която нациите биха се подчинили на Европейския съюз.

Френската независимост може да е на път да се върне, съдейки по успеха на партията на Марин льо Пен на настоящите избори във Франция. Нейната националистическа партия на първия тур на парламентарните избори взе 34% от гласовете, а центристката коалиция на президента Макрон получи само 21% подкрепа. Ако вторият кръг доведе до подобни резултати, възстановяването на френската независимост е възможно.

В продължение на много години европейските правителства работят последователно, за да затрупат етническите си популации с имигранти от третия свят. Стигна се до точката, в която етнически европейски жени, изнасилени от имигранти, се страхуват да докладват за престъплението, тъй като то може да доведе до обвинение в расизъм или по-лошо, да се насочи срещу жертвата. Например, в отговор на групово изнасилване на 20-годишна етническа германка, гражданка, близък роднина нарече един от груповите изнасилвачи „прасе изнасилвач“. Германският гражданин беше осъден на затвор за клевета на имигрант-нашественик, защитен вид според германското законодателство, докато изнасилвачът получи условна присъда и не излежа затвор.

В продължение на много години европейската работническа класа преживява намаляване на жизнения си стандарт в името на икономиката. Неотдавна французите протестираха срещу повишаването на възрастта за пенсиониране, което ги принуждава да работят повече за пенсията си. Французите са забелязали, че мерките за икономия се отнасят само за техния жизнен стандарт, а не за огромните суми, които Макрон налива във войната на Запада срещу Русия в Украйна. Сега цяла Европа слуша непрекъснато, че трябва да харчат пари за война с Русия.

Французите не искат война с Русия. Нито немците, нито италианците. Само „техните“ правителства, а войната е това, което марионетките на Вашингтон са поставили на дневен ред. Европейците не искат високата цена на енергията и пропуснатите ползи и възможности за работа, наложени им от „руските санкции“ на Вашингтон. На европейците изглежда, че целта на санкциите на Вашингтон е да направят Европа по-зависима от Вашингтон, като по същество ги сведат до крепостни селяни.

И накрая, след като претърпяха десетилетия злоупотреби, обиди и пълно пренебрежение от своите лидери, европейците протестираха на неотдавнашните парламентарни избори в Европейския съюз. Управляващите партии бяха отхвърлени навсякъде. Белгийският премиер трябваше да подаде оставка. Френският президент трябваше да свика национални избори. Ако отричането се пренесе в националните избори, можем да видим разпадането на НАТО, Европейския съюз и завръщането на суверенни европейски нации.

 

Втората световна война даде контрола над Европа на САЩ вместо на Германия. Разпадането на СССР даде на Вашингтон контрол над Варшавския договор, придвижвайки НАТО до границата на Русия. Политиката на Вашингтон беше да дегерманизира Германия и да унищожи националното и съзнание. Вашингтон контролира германското образование и индоктринира германците така, че национализмът им е расистки, породил е Хитлер и Холокоста. Беше прието законодателство, което по същество криминализира положителното отношение към германския национализъм. Това означаваше, че да си патриот е да си нацист. Не е ясно дали германска държава може някога да бъде възкресена.

Отървавайки се от германците, Вашингтон насочи усилията си към Франция. Свалянето на Де Гол отслаби Франция. Отне време, но в крайна сметка Вашингтон контролираше кой ще бъде френският президент. С Франция, Германия и британците в джоба на Вашингтон, останалата част от Европа се съгласява ня всичко.

Днес европейските нации, които споделяха управлението на света, са марионетки на престъпния режим във Вашингтон. Идеята, че има някаква военна сила в тези марионетни държави, е смешна.

Самочувствието, което направи британците владетели на света, отдавна е изчезнало. Унищожен е в Оксфорд и Кеймбридж. Нито една западна държава няма положително мнение за себе си. Всички са подготвени за война с Русия, Китай, Иран, докато самите те са превзети от имигранти, на които се плаща за подкрепата им и им се разрешава да изнасилват европейски жени.

Кремъл не разбира кухия, празен Запад, където няма подкрепа за нито едно правителство. Западните народи са с промити мозъци до импотентност и не могат дори да защитят своите конституционни права. Защо някой би защитавал тези правителства и ако е принуден, с какъв дух?

Путин, приема обида след обида, провокация след провокация, като начин да избегне войната със Запада. Не само западните провокации разширяват конфликта в Украйна до Трета световна война. Путин позволи на конфликта да продължи и това даде възможност на Вашингтон да се намесва все повече, като по този начин разширява конфликта.

Ако Путин незабавно не използва достатъчно сила, за да прекрати конфликта, Третата световна война изглежда сигурна.

Има надежда, че ако Льо Пен спечели Франция и не се продаде на Вашингтон, ще започне разпадането на НАТО и възкресяването на европейската независимост. Но това може да бъде бавен процес, докато развитието в Украйна към по-широка война се ускорява. Бързо изтича времето, през което Путин може да използва достатъчно сила, за да прекрати конфликта, преди той да доведе до Трета световна война.

Светослав Атаджанов