Взаимовръзката между сценичните декори в театъра и декорите на снимачната пплощадка в киното е очевидна и безспорна. Няма начин декорите да не влияят на актьорите. Вероятно това влияние има и невидими психологически аспекти и измерения. Вероятно продуцентите, режисьорите и сценаристите по някакъв начин отчитат тия влияния. Дали е така и в политиката? Да вземем за пример прочутата столична улица "Граф Игнатиев", обезобразена след протяжния и мъчителен ремонт, предприет от общинските власти в София. Ако Фандъкова се разходи по тая улица, това няма начин да не се отрази на психическото й състояние. Тя не може да не види и да не проумее безумната "декорация" с противотанковите заграждения, наподобяващи перки на акули и подходящи единствено да нараняват наглите пешеходци. Драмата на Фандъкова обаче настъпва, когато дойде оня момент, в който тя трябва да отича очевидното и да аплодира малоумието на колегите си, сътворили всичко това.
Предполагам, че по същия начин се чувства и Бойко, както и подчинените му министри, когато им се налага да се правят на слепи сред развалините в цялата страна, декориращи управлението на ГЕРБ от 10 години насам. Нямам знания и ресурс да изследвам релацията "актьори-декори, декори-актьори", но темата ми изглежда интересна и обещаваща. Който може, нека я разчепка. Сигурен съм, че в определен момент ще стигне до жанра "хорър" и ще може да обясни една голяма част от безумствата и малоумията на управниците ни, които творят безобразията, живеят сред тях и са принудени да лъжат, че това, което виждаме, не е онова, което си мислим.Любо Кольовски
