Всекиму е известна поговорката – „За едни сватба, за други брадва”. В случая брадвата е за невинните жертви на Ковида. Обикновените хорица са традиционно потърпевшите и винаги го отнасят заради золумите, или нехайството на властимащите и покровителстваните от тях. Пожари, суши, катастрофи, водни и финансови кризи, а сега и пандемична - това е само брънка от траурната поредица през годините на неприключващия ни преход, съпоставим с библейското лутане на евреите в пустинята . И естествено, всичко е отдавано на природните стихии, случайността, субективния фактор, но не и на истинските виновници. Горките пострадавши! Защото всички в малката ни държавица сме такива. Живеем във време, в което темата за затритите поради некадърност, безотговорност, или алчност животи приключва без виновни, без възмездие, без справедливост.
Преди дни ми гостува приятел - професионален фотограф в Италия. Засегнахме в разговор и темата с Ковида там. Разбрах, че е имало поредица съдебни дела за търсене на наказателна отговорност от медицински лица за случилото се в старческите домове в Бергамо, където пандемията отнесе хиляди "сухи съчки", като шокира и уплаши цяла Европа. Произнесени са доста ефективни присъди и виновните за възникване на пагубната ситуация са вече в затвора. В хода на разследванията се установяват драстични факти за корупция на управляващите домовете и медицинския персонал, който ги „обгрижва”. Взета е поука от случилото се и са предприети адекватни мерки, това да не се повтори.
У нас родните ни политици са си окачили медицинските, а под тях и траурните маски на лицемерно състрадание. От националния ефир се носят някакви неразбираеми за потърпевшите псевдомедицински заклинания на медицинските чиновници, тревожно оглеждащи се за опорки от правилното политическо място. Панацеята за всинца ни ще е ВАКСИНАТА, естествено тази на Pfeiser. Глухи и слепи за случващото се в Лондан на Трафалгар скуер, където многохилядно множество скандира – „Заврете си ваксината в г@за”! Там, явно въпреки масираната пропаганда, мнозинството ще изчака, за да се увери в ползта, както и за страничните ефекти от приложението и.
Никой, освен близките не състрадава истински на жертвите, поели често неочаквано за самите тях пътя си към небитието. Фалша и лицемерието блика от всяко радио и телевизионно интервю. С неуместните въпроси към шокираните от случилото се близки на починали, или пострадали от медицинско и управленско безхаберие. С наврените почти в гърлата микрофони към сломените хорица, със сакрално тъпия въпрос - „Какво чувствате в момента”. Невнятни репортерки и журналисти в преследване на български „Пулицър”, но в същност на точки в рейтинга на предаването си допринасят тревогите на хората да стигнат нивото на истерия. А дали това не се цели съзнателно?
Не по-малко настървени са и изявите на политиците. Златна възможност в това предизборно време е да си направят съответния „PR”. И как без вездесъщия ни премиер, вадещ като факир от джоба си всъщност нашите пачки с пари и обещаващ на ангро нов ренесанс за територията и населяващите я.
Социално ангажираното дърдорене на политиците и медиите избягва да говори за очевидните провали в здравната, социалната и образователната система, невижданата до сега поляризация на обществото, за струпването на огромни богатства в ръцете на шепа "правилни" олигарси, а от друга страна за мизерия и неграмотност. Нагло шестващата дехуманизация е ядрото на отчуждението ни от съвременните политика, медии, култура и изкуство. Основните причини са изчезването от тях на човека като духовна и сложна личност и принизяването му до животно. Загубили народност, класа и идейност, живеем вече не в реалния, а в свят далеч надхвърлящ мрачните видения на Оруел...
Светослав Атаджанов
