Тези дни на улицата и в социалните мрежи, България я няма. Хора, отраснали в България, получили образование в български училища, работещи в български фирми, децата им посещаващи български ясли, градини и училища, викат в изстъпление "Слава на Украйна!". И то при положение, че почти 90 % от тях не могат да посочат въпросната държава на картата. Тези дни сме подложени на непрекъснато облъчване колко е смел и умен наркоманът Зеленски, чиято професия по принцип е шоумен или направо шут. Никой не го пита защо не си върши работата като президент, а само виси по видеостените на европейските парламенти и си проси оръжие, за да имало мир.
Няма нищо лошо в това да помагаме на бежанци, бягащи от ужасите на войната. Които нямат друг избор, нямат пари, нямат подкрепа. Но да помагаме на идващите с Хамъри и Мерцедеси неонацисти от Украйна, ми идва в повече. Изцяло съм за да подкрепим и приютим бягащите жертви на войната, които не могат да си позволят да си платят, които са тръгнали с няколко куфара, но тези, чиито коли струват повече от това, което българските пенсионери ще получат цял живот от пенсия, не мога да подкрепя.
Тези дни хората крещят. Мразят се и се обвиняват. Люти скандали докъде е стигнал Путин и колко руски генерали на кило е избил лично Зеленски. Размятат се флагове по профилите. Коментарите стигат истерии, по-характерни за времето, когато Хитлер е завземал властта в Германия, отколкото за хора, които се напъват да минат за европейци и демократи. За тях явно е много демократично да критикуваш с грозни обиди, да пращащ "на х..." противниците, да гориш руското знаме и да обявяваш как всеки, който подкрепя Русия, ще бъде обесен и овалван в катран и перушина.
И се чудя къде в тези битки оставихме България. Къде оставихме нашите пенсионери, които с ужас влизат вече в магазина, чудейки се, дали парите ще им стигнат за храна. Вчера в един голям магазин видях възрастна баба, която жалостиво гледаше щанда с шоколадите, преброи си стотинките в портмонето, просълзиха й се очите и си взе малко десертче "Родопа". За нея евроатлантиците няма да направят шествие и да крещят как са я оставили да гладува. За нея няма да горят знамена. За нея няма да пращат "на х.." тези, които са я докарали до това положение. Пак вчера едни мои клиенти платиха 1000 лева разноски на ЧСИ за задължение за 900 лева. За тази несправедливост няма протести и шествия. Работещите българи вземат заеми, за да си платят сметките. Пак няма нито мирни, нито немирни шествия.....
Омразата стига нечувани измерения. Агресията - също. Пропагандната машина само налива бензин в огъня. И цялата тази битка някъде настрани остана България.....
Елена Гунчева
* Публикацията изразява само МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ.
