Откакто Бойко започнаха да го представят като Чорбаджията на Балканите, някои хора се екзалтираха - и започнаха да се случват неща, които са трагикомични.
Все още чакаме македонските власти да променят отношението си към нашата История – тоест, да ревизират досегашните си кърджалийски набези из нея.
Сега за друго.
Вдигнаха врява до Бога заради арестуването на нашите лекари в Босилеград.
Да помислим малко.
Ние минаваме за разграден двор – и, все пак, я си представете, ако сърбите открият медицински пункт в софийската „Надежда“и започнат да преглеждат сърби, живеещи тук?
Няма ли да реагираме по същия начин?
Със сигурност.
И, всъщност, каква е ползата от въпросните прегледи в Босилеград?
Не можеш да лекуваш там никого - най-много да му дадеш един аспирин и да му кажеш да прескочи до София.
Хората от Босилеград сигурно и сами отдавна са се сетили за това.
Лекарите не са виновни – някой ги е наврял в тази патриотарска игра.
Сега щели да отнесат въпроса до Дантелите в Брюксел.
Ами, ако оттам ни наредят да лекуваме болните българи от Сръбско – тогава?
Телевизиите, колкото и да са ошашавени от всевъзможни съображения, все пак са запазили някакъв инстинкт, който донякъде ги предпазва в подобни случаи от крайни екзалтации.
След мелодраматичния репортаж от Босилеград, по Би Ти Ви, например, излъчиха и репортажи за критичното състояние на някои тукашни болници.
За да ни отрезвят, вероятно.
Можеха, разбира се, и направо да кажат, че не бива да се правим на прекалени светци.
Друго въодушевление наблюдаваме около българите в Албания, които наскоро бяха признати за малцинство.
Разговаряха с един от тях: не знае български - изобщо, имената му мюсюлмански, вярата му също - обаче българин.
Иска да си идва тук.
Чок селям, българино?
Както сме се заплеснали, ще приютяваме клетници и от Албания.
За тях специално, трябва да сме доста по-щедри: трябва да ги учим на родния им език, да ги образоваме, да ги трудоустройваме, а може би дори и джамии трябва да им направим.
Като нищо може да се случи всичко това, ако бяхме Швейцария на Балканите.
Но не сме.
Да помагаме – ако можем.
Но да не забравяме, че има предостатъчно българи И в България - клетници същи, недолекувани, недохранени и пр.
Вижте ги тях.
Поне няма да им правим джамии.
Прогноза: колкото повече се зверим в Западните Балкани и се натягаме да ги приобщаваме към ЕС, толкова по-малко ще ни остава време да приобщаваме България към българите
Кеворк Кеворкян
