Можеше, вместо чанове, да му дадат на австриеца някакво смислено послание, с което да намекнат нещичко и за безкрайните ни нужди.
Австрийците ни домъкнаха Бронзовата къща – „визуалната“ мастурбация, която се пльосна на мястото на бившия Мавзолей - ние пък им даваме чанове!
Сякаш сме овце, та даряваме чанове!
Белите и аборигените си разменят непотребни дарове…
Един от героите на Брехт казваше следното, приблизително: „Всяка сутрин отивам на пазара, където се продава лъжата, и заставам до продавачите“.
Сетих се за този голям немски писател, защото Захариева, по-универсална дори от рендето „Вьорнер“, е завършила немската езикова гимназия „Бертолд Брехт“ в Пазарджик, а след това магистратура по право в не особено известния правен факултет на Пловдивския университет – и това кажи-речи е единственото й реално образование.
И вече е готова да ръководи всичко, което й се падне от лотарията на Падишаха.
Навремето, в Титова Югославия, черногорците не се питаха „Що радиш?“, а „Що ръководиш“.
Същата история. Ръководителка и половина, дори три четвърти.
И сега дрънка с чанове.
Подобни хора дори не се усещат, как ни злепоставят – а и пет пари не дават за това.
Те обитават една паралелна действителност - в нея няма място за истинско уважение към достойнството на една страна, всичко е само едно словесно къркорене.
Те ще отгризват от това достойнство, докато не го ликвидират съвсем.
И си мислят, че трябва да им вярваме – понеже „лъжат като очевидци“ на собствените си подвизи.
Юрий Борев, в своята „Сталиниада“, разказваше следното: когато излиза филма „Чапаев“, неговите близки и съратници никак не го харесали.
Според тях, нищо не било показано така, както е било.
Накрая спорът стигнал до Сталин и той отсъдил за критиците на филма: „Лъжат като очевидци“.
Кеворк Кеворкян
