Думите, които следват, ще напиша с голямо неудоволствие, защото казанато- до голяма степен става повикано, но пък премълчаното - тежи.
От няколко дни се е разгърнала кампания срещу лекарите. Те биват сатанизирани, обиждаме ги, казваме какво е трябвало да се направи и т.н.
Но много бързо "комунистите" разбраха, че народ НЕ СЕ управлява успешно, като настройваш гилдии и създаваш кастово разслоение.
Ако за комунистите това стана ясно бързо, то престъпниците днес, с пълни шепи се ползват от това противопоставяне.
Те имат нужда от него.
Няма да ги има и ден, ако ние се осъзнаем и застанем като стена пред тях.
За зла участ, в нас има един РАЗРУШИТЕЛЕН ГЕН, който е наличен от дълбоката ни древност, а така е и до днес.
На него разчитат дерибеите и той е най-големия ни враг.
Навярно такава разрушителна сила е кодирана и в другите народи, но при нас тя се толерира, отглежда се, старателно се култивира, за да израсне до такива висоти.
Хората дефинитивно оценят другите по действията им (до колкото могат да ги осмислят-разберат) а себе си хората оценят по НАМЕРЕНИЯТА, които имат.
Разбирате ли?!
Намеренията са винаги ИДЕАЛНИ, а действията са обусловени от действителността, възможностите, стеченията на обстоятелствата, нормативната база, изискванията, наредбите, закона..., действията ако щете не могат да бъдат и в разрез с БОЖИЯ ПРОМИСЪЛ!
Ако осмислите това, то ще разберете защо изпадаме в тази първичност, в този атавизъм, в който слагаме на кръста ДРУГИТЕ...
...а в това време така щадим СЕБЕ СИ!
Срещу нас има изправена една злобна машина, стоят едни НЕЧОВЕЦИ, които се хранят от тази агресия.
Които имат нужда да сме разделени;
Да не мислим;
Да съдим...
...И ДА ОСЪЖДАМЕ!
В тия няколко дни една голяма част от българите, без да познаваме ситуацията, нормативите, медицинската фактология... ние станахме съдии, осъдихме и РАЗПЪНАХМЕ тези лекари, които са имали малшанса да имат някакво отношение към ненавременната смърт на това детенце.
А главният виновник, този, който създаде и ежедневно създава предпоставките, ситуацията в държавата да е такава - каквато е.., той стои някъде горе, размахва пръст и вика - ДРЪЖ!
Прости сме, приятели.
Невежи, зли и глупави сме.
И знаете ли, може би пък наистина трябва да изпием докрай горчивата чаша.
Може би така както останахме без инженери, заварчици, стругари, фрезисти, настройчици..., може би така трябва да останем и без лекари!
И тогава, когато се върнем там - където бяхме, може би когато започнат жените ни да раждат в обора, а достъпът до лекар да е по веднъж на пет години, може би тогава ще разберем какво сме имали.
И сме позволили да ни го отнемат!
Христо Христов
