Тази година децата ни отново са поставени на изпитание. Не знам доколко ние, възрастните, осъзнаваме как ковидистерията се отразява на най-малките и беззащитните. След паникьосването миналата година и докарването на децата ни до стрес и социална изолация, това продължи и с направо отказа за достъп до образование. Надали има родител или учител, който да си прави илюзии, че учениците нещо са научили през изминалата учебна година.
Тази учебна година също е под въпрос. Вече се подхвърля отново за дистанционно обучение. Само, че има специалности, по които няма как да се обучаваш дистанционно - изкуства, спортове и т.н. Хуманитарни и точни науки пък направо сме ги отписали, че нещо ще остане. Образованието е ресорът, в който най-много се експериментира с хора. С децата ни! Увлечени в други проблеми, надали забелязваме как този абсурд се отразява на децата.
Точно в пубертета, децата имат нужда от своите връстници, от нормална среда. А получават задължителни маски в училище, които им пречат, насаждане на страх и паника от това да приближават други хора, насаждане дори на страх да не убият баба и дядо, като ги заразят. Губи се връзката между поколенията, между самите деца, между учител и ученик. И, уверявам Ви, че проблемът с ковида цвете ще ни се види, когато днешните поколения, стресирани, паникьосани и необразовани, станат активни граждани и трябва да работят и да вземат решения.
Масови са психозите и стреса сред децата. Те, поради липсата на житейски опит, не знаят как да се противопоставят за разлика от нас. Не могат да преценят достоверността на информацията и реалната необходимост от мерки и какви да бъдат. На тях просто им заповядват, без логика, без смисъл. И бъдещето ще покаже, че този проблем много сме го подценили.
Някои ректори си позволиха да ограничат достъпа до лекции и упражнения за неваксинирани студенти. Директно и грозно ограничаване на гражданските им права. Всеки директор на училище, ректор на университет или друг ръководител на учебно заведение се изживява като местен фюрер и приема абсурдни актове. Като във всяко учебно заведение циркът е различен.
Призовавам родителите, обществото, хората, да се обединим около децата си. Да ги защитим. От паниката и стреса, от неадекватните мерки и най-вече - да им осигурим спокойно детство и добро образование. Защото последиците ще бъдат страшни, ако сега не се възпротивим.
Елена Гунчева
