ДИВ ЗАЕК СЪС СЕРТИФИКАТ ЗА ПРОИЗХОД

Тая история изрових от архива си. Не знам защо, но винаги преди избори ме връхлита сюжета с премиерския заек. Историята е истинска. Не е измислена. Сменени са само имената на действащите лица.

ДИВ ЗАЕК СЪС СЕРТИФИКАТ ЗА ПРОИЗХОД

21 февруари 2016 г.

Малкият предбалкански градец беше известен с това, че ако някой политик не го посети по време на предизборната си кампания, шансовете му да бъде избран катастрофално намаляваха. Премиерът в оставка знаеше това и реши да подкрепи себе си и своята партия, като посети градеца. Шефът на протокола му уреди посещението, но възникнаха проблеми с тържествения обяд - в малкия град имаше само едно свястно заведение, някакъв ресторант с рицарско име, разположен извън пределите на населеното място. На всичко отгоре и менюто беше бедно - предлагаха се ястия за простолюдието. Иванов, шефът на протокола, изпадна в тиха паника, когато собственикът на заведението му предложи да угостят прмиера със задушен див заек. Собственикът бил ловец и предишната нощ бракониерствал на фарове в землището на градеца.

- Заекът има ли сертификат за произход и срок на годност? - нервно попита Иванов. А оня се изсмя и каза:

- Ще осигурим сертификат от "Метро". Ще откраднем един етикет от охладен питомен заек и готово!

- Но това ще си остане наша тайна, нали? - угоднически се обади Иванов.

- Разбира се! Това ще бъде нашата малка тайна. Направо сексуална тайна! - просташки се ухили собственикът.

В деня на високата визита, след обиколката на две-три местни фирми, близки до партията му, премиерът се отправи с кортежа си към ресторанта с рицарското име. Не беше гладен, тъй като снощи прекали с бургерите на приема в американското посолство, но все пак трябваше да уважи домакините си. Част от охраната му вече беше в ресторанта и една офицерка от НСО проверяваше напитките. Не бяха отровни. А заекът изглеждаше перфектно в тавата от китайски порцелан, донесена от офицерите на НСО.

Иванов трепереше на задната седалка и, докато гледаше дебелия набръчкан врат на премиера, на ум се молеше шефът му да не разбере за заешката измама.

Но, както е казал един английски драматург, всичко е добре, когато завърши добре.

Друг път ще ви разкажа как собственикът на ресторанта с рицарското име започва да изнудва и рекетира офицера Иванов. За пари, порции и обръчи, разбира се

Любомир Кольовски

https://www.facebook.com/ecohunter12?fref=ts