Една картина от една изложба

В една изложба на художничката илюстраторка Текла Алексиева са събрани кориците на книгите на библиотека “Галактика”- една поредица на варненското издателство, задвижена от Огнян Сапарев, Агоп Мелконян и Любен Дилов - баща, тъй като дотогавашните български фантасти (от Светослав Минков и Емил Коралов до Павел Вежинов) вече не пишеха.

* * *

Жанрът хумористична фантастика се роди през 1978 г. с една радиокомедия, която прерасна в трилогия, после в пет книги, накрая съкратени и сгъстени в романа на Дъглас Адамс „Из пътеводител на галактическия стопаджия“, който се продаде в 15 милиона англоезичен тираж. Не зная тиража на българския превод, но “Стопаджията” стана любимото ни четиво. После вогоните развалиха всичко. Въпреки съкращенията те останаха персонажи в романа “Пътеводител на галактическия стопаджия”.

Вогоните са убедени, че са родени за двете най-висши дейности - музиката и поезията, - а ние, земляните, сме родени да се възхищаваме на гениалните вогони и на несравнимото им чувство за хумор. Техният хумор наистина не може да се сравнява с нашия, защото е твърде различен. За вогоните е много смешно, когато някой се подхлъзне и падне или се опари. Докато неофашистите в Германия, особено в Саксония и Тюрингия, си правят оглушки за Всесжението (Холокоста). За вогоните то е голям майтап и мега преувеличение. Но и ние, земляните, се смеем на какво ли не. През шейсетте години на ХХ век Филип Бувар и други френски журналисти нарекоха президентска проза приповдигнатите слова на президентите, а в сп.”Нюйоркър” се появи определението “президентски хумор”.

На 26 юни 1963 г. президент Кенеди се изправи пред Берлинската стена и в знак на солидарност с берлинчани се провикна: Ich bin ein Berliner! Мистър Крушчев, tear this wall! Но берлинер значи и кофи-кейк като поничка. US президентът крещеше: "Аз съм една поничка." После US President George Bush junior отиде в Латинска Америка и каза: “Жалко, че не говоря латински!” Когато вертолет с охранители бръмчеше досадно над моравата на Белия дом, президентът Рейгън се усмихна на репортерите: "Някой да има в джоба си един Stinger?"(портативна ракета).

В България предстояха избори. В просъница чувах радиото напразно да пита слушателите си кои са народните будители. Но не от радиото, а аз получих отговор. Два двутактови мотоциклета, тунинговани да трещят оглушително, разбудиха всичкия народ в комплекс “Изток”, където живея. Предстояха избори. В платените медийни изяви единият кандидат каза, че е най-големият демократ. Другият - също. И третият. Не мога да избирам между еднакви неща и не станах от леглото, за да отида да гласувам. Радиото продължи с драматургия, музика и поезия. Някакви нарциси казваха, че са гениални; радиоводещата като ехо повтаряше, че те са гениални. Така се изнизаха разните “изотопии, топ-туентиз, бъди какъвто си”. Радиоводещата беше клакьорка. Тя разбираше от християнство, ислям, будизъм, журнализъм и ставен ревматизъм, от поезия, литература и музика. Но освен “демокрация” тя не знаеше повече от 500 думи. Не знаеше, че няма Буршие, има булевард "Джеймс Баучер". Не знаеше, че няма "Раковска", а улица "Раковски". Не знаеше, че детската приказка не е за лисицата и лисеца, а за лисицата и лисугера. Не знаеше, че градоначалник не е кмет, а военен комендант. Не знаеше защо президентът Тръмп не се шегуваше, когато каза, че американските F-16, които купуваме за милиарди, не могат да летят в едно и също небе с руските C-400, които Сърбия и Турция вече притежават. Президентът Тръмп не се шегуваше и когато каза, че макар да се изтеглят от Сирия, американските войници ще продължат да “пазят” Киркук и други петролни полета. Не знаеше най-важното: че вогоните са вече тук! Не знаеше, че освен роман на Стайнбек “Зимата на нашето недоволство” са думи на Шекспировия злодей Ричард III. Now is the winter of our discontent / Made glorious summer by this sun [or son] of York. Тази година, 2019-а. Но преди да застудее, ще дойде циганското лято. Индианското, както пееше Жо Дасен. Ще отидем, когато искаш, където искаш. Хайде на море! Отидох. Ахой, много е хубаво! Чехите нямат море, пък се приветстваха с моряшкия поздрав (Ahoy).

ДИМИТРИ ИВАНОВ

https://www.segabg.com/