Иван ГАРЕЛОВ, тв журналист, бивш медиен съветник на премиера
-
Г-н Гарелов, как ще коментирате случилото се около вашето освобождаване от МС?
- Чувствам се засегнат, доколкото ми се струва, че наказанието е прекалено тежко и е взето под чужд натиск. В същото време чувствам облекчение, защото ми тежеше тази обвързаност, свързана със забрани и ограничения. Смятам, че с проф. Огнян Герджиков сме се ръководили от различни разбирания. Той е прав за себе си, отнасям се с уважение към него и не тая лоши чувства. Случаят е по-широк - дали у нас човек има свобода да изкаже мнението си. Спорът е за това, че върху една доблестна журналистка, която би била гордост за всяка световна телевизия, се излива кал. Излязох да защитавам нея. Има неща, по-важни от изборите. Да, в правилата сбърках, но в морално отношение е точно обратното. Моралът ми на журналист е по-важен от чиновническото подчинение.
-
Какво става със спора около Елена Йончева?
- Опитват се да затлачат първоначалната версия, че били давани някакви пари за интервютата . Последната версия се отнася до тая френска връзка и случая със Сомалия. Пределно съм наясно за какво точно става дума. Не мога да издам държавна тайна, с която на всичко отгоре не съм се запознал по същество. Но мога да изложа моите журналистически предположения. Очевидно е, че между двете държави България и Франция има някакво споразумение да се действа за освобождаване на българката, която е била пленена заедно с французи и белгийци. В това двете разузнавания може да са си помагали, но не са си плащали, както твърди Борисов. Във всеки случай освобождаването на българката няма нищо общо с присъствието на Елена Йончева по същото време Сомалия. Тя бе там, за да снима филм за актуалните в онова време сомалийски пирати.
-
Индикатор за какво е този инцидент?
- Медийни експерти питат има ли компромати в тази кампания, а заобикалят конкретния случай. Че каква по-кална кампания от това да обвиняваш една журналистка в това, че изяла парите на народа. Това е безотговорно.
-
Струваше ли си битката?
- Цял ден след уволнението ми звъняха колеги, изразиха ми пълна подкрепа. Дори само заради тази подкрепа си струваше да постъпя точно така. Българи от чужбина ме подкрепиха и питаха: Защо да се връщаме в България, в която се случва това? Ободрявах ги с това, че ако се гледа отстрани, България никога няма да се промени. Може пък това да е начало на оздравяване, дано! Тези неща не се преодоляват бързо, важното е хората да се събудят. Ще е добре, ако аз съм ударил камбаната, надявам се.
Автор: Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА
http://marica.bg
