При царя стана министър, после – еврокомисар. Обслужила е всички и всички са останали доволни, твърдят запознати с материята
След краха на „реформаторския“ западен проект по-досетливите и информирани активисти от Движение „България на гражданите“ (ДБГ) се измъкват от партийката, за да останат на разположение за поредна политинженерна употреба.
Несъмнено гражданката Меглена Кунева отново се озърта за подобно кариерно развитие. Дялан камък е тя, доста усилия положи през годините да угоди на външните си покровители като трансмисия на техни интереси и активен проводник на Ония ценности. Не на нашите, българските, а в обратната посока.
В последната си изява като министър на образованието от първия ден в креслото Кунева започна да реализира една от главните инициативи на „Америка за България“ и Брюксел – даване на привилегии на циганите за сметка на българите. Проверка на „Труд“ показа как само за четири дни броят на подписите, подкрепящи искането за нейната оставка и събирани в онлайн петиция на платформата peticiq.com, се увеличи до над 12 000 души. За незабавна отмяна на решението за отпускане на стипендии на учениците цигани и за да „защитят като граждани собствените си деца и тяхното бъдеще“.
Кротък и послушен изпълнител е госпожата. Движенията и мимиката й са придобити и отработени в детството – плавни, ненатрапчиви, предпазливи. Подчертано сдържана емоционално, навън реакциите рядко показват дълбочина и енергия. Освен при изговаряне на заучени политкоректни фрази, каквито при нея присъстват в изобилие, речта й е бавна, неравна, с честа употреба на шаблонни изрази. В нестандартна ситуация обмисля всяка дума, напряга се да търси най-точните и едновременно неангажиращи изрази, усуква го, за да спечели време и евентуално да отложи заемането на позиция, преди да се е консултирала съответства ли на правилната линия на поведение.
Очевидно с такава експресия Кунева е далеч от образа на водач на бял кон или поне с рога и дълги кучешки зъби, не може да оглави партия или да стъкми коалиция. Тя е за фасада или цъфнало в луксозна саксийка цвете, и то на първо време. Партия й организират или в коалиция я вкарват външните политинженери и НПО, масонските ложи, някои от обучените и приобщени по един или друг начин в американски и други западни университети и корпорации люде, помагат франкофони, масони, евреи, царисти и медийни чучулиги.
От „наше момиче“ на видни другари от социалистическо време Кунева доста бързо става „свой човек“ за новото капиталистическо летоброене. Преди 10 ноември 1989 г. с протекциите на свекъра си Иван Пръмов, дългогодишен секретар на ЦК на БКП, и на извънредно влиятелния идеологически цензор в науката Исак Паси тя е вкарана като „тяхно момиче“ за член на Комитета по правата на човека, което я изстрелва към кариера в сферата на външната политика.
Като братовчедка на Соломон Паси, отдавна кадруващ в редица туземни колониални администрации, Кунева тренира за кариерно излитане като старши юридически съветник в правителствата на Андрей Карлович, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов. При царя стана министър, после – еврокомисар. Обслужила е всички и всички са останали доволни, твърдят запознати с материята.
Немалко други с нейния профил след промените се залетяха пак да са отгоре на обърнатата палачинка, повечето се изхарчиха още на ниво „новодемократи антикомунисти“ в СДС. Защото излишно силно се пъчеха с набързо преправени биографии и твърде безогледно напираха на всяка цена да се наместят в първите редици. Меглена Кунева обаче предпазливо напредваше, чак през 2001 г. полетя нагоре. Величеството Симеон Втори нямаше банка кадри у нас, но се налагаше да прави партия, парламентарни листи, кабинет. Наложи му се да заложи на три основни групи – масони, евреи и червени юпита.
Като свързана и с трите сегмента на царисткия елит, старши съветничката на Карлович и Психотерапевта Филип първо беше вкарана за народен представител от листата на НДСВ, после стана заместник-министър на външните работи при братовчеда. Той по-късно я уреди и за министър по европейските въпроси в същото правителство.
Баща й е бил известен актьор и буфосинхронист, нея я пускат по пистата на политическия буфосинхронизъм. Щилиян Кунев е веселил публиката с майтапчийски имитации на чужди изпълнения на фона на чужда музика, но с политическите си изпълнения дъщеря му не развесели почти никого у нас. Освен Соломон и Психотерапевта, разбира се. Златно отличие на Атлантическия клуб притежава Кунева. Навън имаше повече доволни и нахилени. Покрай католическа Франция и другите католически страни не изостанаха с наградите и високите отличия – Кралство Испания с Орден за граждански заслуги, Република Португалия с орден „Принц Енрике“, Република Италия с Орден на Звездата на италианската солидарност. Единоверка, приляга й.
Беше с добър доход и като член на управителния съвет на френската банка Бе Ен Пе Париба. От доста години и особено след 2007 г. главното изискване за заемане на високи постове в нашата мила родина е кандидатите да са с дебели връзки и особено с протекции в Брюксел и Вашингтон. И нещо чуждичко, не нашенско. Има госпожата и други подходящи за вярна служба на поръчителите си качества – избягва сблъсъците, отстъпва пред натиск, послушна и изпълнителна е в много висока степен. Прозвището Мадам Йес й прилепна, като че го носи от детската градина.
Покойният проф. Велко Вълканов, който добре я познава още от социалистическо време поради общата им правозащитна дейност, все се чудеше на „съвършено несъответното на националните ни интереси поведение на г-жа Кунева“, на съвършено необяснимата за него „пълна безметежност в поведението на човек, който се намира на предния фронт в защита на националните ни интереси“. И други се чудят, защото като главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз тя сякаш се ръководеше не от интересите на България, а от интересите на някои държави от ЕС. Все пак мнозина си отговарят.
Изглежда безхарактерна, инфантилна и себенеуверена Кунева, но не е. Въобще не е глупава или емоционално суха жена, каквото впечатление оставя нерядко. В строго личен и професионален план може да отстъпи, но не защото си е променила мнението или убеждението, а само за да избегне директен сблъсък. Упражнявайки някоя от т.нар. свободни професии, този типаж може да прояви изненадваща за мнозина твърдост, може да бъде пречупен, но не и прегънат. Съвсем друго е в екип, в група, където предпочита да бъде послушна, подчинена, педантично да изпълни препоръчаното, дори то да се разминава с твърдото й лично мнение.
Няма да я изоставят западните й покровители и тукашните задкулисни поддръжници, банката им ценни кадри е крайно изчерпана, рано е да я пенсионират. По всичко личи, че на ДБГ, СДС, ДСБ и Реформаторския блок е сложен кръст и ще се формира нов политинженерен проект около „Да, България“. От изброените ще бъдат изтеглени проверените и обучавани на Запад по-млади играчи, но отделни „дялани камъни“ от т.нар. демократична общност също ще влязат в употреба.
Така тези дни неколцина от Куневите граждани начело със заместник-председателя на ДБГ Антони Тренчев внезапно обявиха, че напускат партията. Таман щяха да я оглавят, но са ги тласнали в новата посока. Ако ще има обединение някога, в дясната демократична общност трябвало много ясно да дефинират какво искат – патерица на ГЕРБ завинаги или напротив. Само радикална промяна в подхода, никаква мимикрия, патриоти от десницата! Та в редовете на борбата под ляво-дясното космополитно знаме ще се найде и за Кунева място
От д-р Илия Илиев
http://trud.bg
