Лошо е, ако убиеш илюзиите на един човек.Животът му става Сахара.. Той просто ще съществува.Страшно е, ако убиеш илюзиите на един народ. Ще го има, но ефектът от неговото съществуване ще е равен на нула.Той ще е със сринати критерии, с пречупени крила и ще го лашкат като празен вагон на товарна гара. Тежко и горко на тези политици, които са уж водачи на тъкав народ.
...И когато дойдоха варварите, народът се зарадва.И повярва. И тръгна подире им, защото говореха на езика техен.Но когато разбраха, че варварите в политиката са като онези, народът се сви в бодлива кожа и ги изостави.Точно варварите в политиката убиха най-важното в един народ –илюзиите. А какви илюзии имаше само преди 30 години!Които са след 50-те навярно помнят:единият ден площадът до пощата в Пловдив е залят в синьо и 45 години стигат! На другия ден е в червено, защото „ние пак сме тук”...Колко много демокрация имаше...в речите!И колко надежди умряха на този площад.Защо сега партиите не правят митинги, попита онзи ден Полковника- пенсионер. Защото, отговори си сам той, я изкарат 500 души, я не...
Обичам да сядам на раздумка с людския сачмълък. И докато някои се гнусят от тях, аз научавам онова, което го няма във вестници и телевизии.Червенея за какви идиотщини опъваме нерви , а хората хич не ги е еня . Дори не са ги чували. Кълна се –почти всяка сутрин пия кафе с / както биха казали социолозите най-различни представители на обществото / типове, които съвсем не са за изхвърляне. И как не чух поне една думичка, че Онзи с джипката е прав и кадърен. Как не трепнаха кой води в социологическите изследвания. И кой ще победи,а пък каква коалиция ще се завърти.
А тези люде са:изхвърлен от казармата полковник, дето е командвал цяло поделение и триста души залпом са му козирували.Изритан доцент от един ВУЗ / няма да го пиша кой, за да не му правя реклама/,бивш, дето е вадил дървесина двайсет години в Коми, международен шофьор, „доносник”на нашето външно разузнаване...Ох, пак бивш, само че военен лекар, който на доброволни начала обслужва пенсионерите в блока...И за гарнитура-леяр и шивач от запаса. Та това е моята аудитория, която подлагам през ден на социологически анкети.
Спомням си как те, само че върнати петнайсет години назад, не даваха да ги пипнеш –божичко, какви люти спорове, какво хващане за гушата между сини и червени – до бой се е стигало!Да, тогава имаше илюзии! Тогава вярваха, че нещо може да се направи, че държавата отива към добро, че като влезем в НАТО / леле, точно тогава изритаха военните!/ ще живнем, а пък в ЕС –шапка на тояга! Опитахме само от тоягата...
Сега, ако не ви се яде тупаник - не споменавайте за онова по-горе! ...Тези мои събеседници броят стотинките и пресмятат– като вземат един вестник, колко ще им останат за деня! И как ще се наортачат да четат. А вестникът се върти на партизанския принцип –чети и предай на другия!
Моята социологическа извадка / държа, че е представителна / се разлюти, като разбра, че не яде сирене, а някакъв сурогат. Че в любимия кренвирш няма месо, а бог знае какви пълнежи, че яйцата трябва да ги продават с канелки /като в габровския виц/...Тя псува хорово, стане ли реч за сметки. Легендарната къща на манекенката в Барселона за малко да вкара двама в гроба. Ала говореха повече за Банке, отколкото за Барселона. Защо ли? Избори ли?
Изборите вече ги вълнуват толкова, колкото как преживява Буш с 300 хиляди долара пенсия.За тях хлябът е оскъден и менте, а зрелищата тъпи и досадни.
Стефан Северин
