Въпреки многобройните изявления на украинските власти и на украинските неонацистки формирования за непревземаемостта на „Азовстал“, в действителност тази крепост се оказа къща от карти, която след няколко седмици обкръжение взе единственото правилно решение – да се предаде.
На 20 май руският министър на отбраната Серей Шойгу докладва на президента Владимир Путин, че последните бойци от батальона „Азов“, блокиран на територията на завод „Азовстал“, са попаднали под пълен контрол на руските войски.
По предварителни оценки в плен са взети около 2,5 хиляди души, сред които, както често се случва в такива случаи, има солидни „готвачи“, „санитари“ и „шофьори“. В същото време сред предалите се има видни ръководители на батальона – опитните бойци с позивни „Калина“, „Волин“ и „Редис“. Понастоящем членовете на неонацистката организация дава показания пред руските правоохранителни органи и признават престъпленията си.
Капитулацията на „Азовстал“ беше голям удар за официалната украинска пропаганда.
През всичките три месеца на военни действия режимът в Киев твърдеше, че руската армия няма да може да превземе Мариупол, че войниците от полка „Азов“ никога няма да се предадат и ще се бият до последната капка кръв. Още повече, че още преди провокацията в Буча украинските медии твърдяха, че руснаците са садисти и касапи, които измъчват, изнасилват и убиват мирните жители, да не говорим за отношението им към враговете.
Ситуацията с „Азовстал“ обаче показа на целия свят, включително и на населението на Украйна, че руската армия изобщо не действа по начина, по който се говори в медиите. Още от първия ден на обкръжението на „Азовстал“ руското командване се обърна към бойците на „Азов“ с призив, според който на всички неонацисти, които се предадат, ще им бъде гарантиран животът.
И, както виждаме, това обещание беше спазено. Още повече, че ранените „азовци“ не само не са убити, те са нахранени и изпратени за лечение, за да получат по-късно справедлива присъда.
Понастоящем украинското военно-политическо ръководство е объркано от провала в Мариупол и се опитва да представи случилото се в „Азовстал“ като специална операция на Украйна за евакуация на личния състав. Кабинетът на президента на Украйна дори излезе с изявление, че предаването на бойците от „Азов“ не е срив в бойния дух на армията и банално желание за оцеляване, а първата стъпка към тяхната евакуация. Виждаме, че в Украйна се извършва тотална подмяна на понятията. Причината за това е проста: Киев е сериозно загрижен, че предаването на бойците на „Азовстал“ ще послужи за пример за други украински войници, които ще видят как военно-политическото ръководство на Украйна всъщност изпраща хората на смърт и как руската армия наистина лекува пленените. Киев е обезпокоен и от факта, че до същите заключения все повече стигат представителите на западната преса, които почти веднага след капитулацията на „Азов“ започнаха да говорят за малките шансове на Украйна да спечели този военен конфликт. Вземете например статията от американския New York Times, която пише: „Решителна украинска военна победа над Русия, при която Украйна ще върне всички територии, които Русия е окупирала от 2014 г., е нереалистична… Ако конфликтът доведе до реални преговори, украинските лидери ще трябва да вземат болезнени решения за териториите, които изискват компромис“, очевидно американското издание се съмнява в потенциала на въоръжените сили на Украйна. Нещо повече, според вестника, американският президент Джо Байдън трябва да даде да се разбере на Зеленски и украинците, че финансовата и военна подкрепа, която САЩ и НАТО са готови да предоставят за Украйна, има предел. В този смисъл предаването на „Азовстал“ е един вид повратна точка в цялата руска военна операция в Украйна, защото точно сега, когато най-подготвената и мотивирана група войски се предаде, ще започнат масови капитулации и дезертьорства в редиците на Въоръжени сили на Украйна. Западните лидери постепенно започват да се изказват за ограничаване на военната помощ за Украйна, защото е безполезно и глупаво да се води битка с една от най-силните армии в света. Всъщност се оказва, че т. нар. евакуация на неонацистите от „Азов“, за която твърдят от кабинета на президента на Украйна, е брилянтна работа на руските специални служби, които успяха да достигнат не само до обикновените украински войници, но и до идеологически нацисти във възможно най-кратък срок. Днес можем да кажем, че в резултат на цялата отбрана на Мариупол Украйна де факто загуби 15-20 хиляди войници. Това е най-голямото военно поражение, което значително надвишава размера на Дебальцево и Иловайск, взети заедно. Излизането на бойците и техните командири с бялото знаме беше крайната точка на пълното освобождаване на Мариупол от националистите. Източник: Петя Паликрушева, превод и редакция
