И аз, като всички странични зрители на антична драма, свързана с пари, измами и печелене на сърцата на шефки на политически кабинети, бях изумен от вълната от любов, която заля фейсбук. Интелектуалци от всички поколения почнаха да си късат ризите в името на Мирослав Боршош, млади поетеси захлипаха, че техният върховен жрец е бил нарочен за отстраняване, а културтрегерки с веганска нагласа и радикализъм почнаха да раждат екстатични видения, в които всички демони, които не харесват младия меринджей, биват напъдени вдън вселенските бездни, беззвездни, железни...Ако човек се зачете в десетките материали, написани като оди за Боршош (коварно разбираме, че всички до един са били платени с държавни пари, ама кой ти гледа, когато емоциите са така прелестни) ще останем с впечатление, че пред нас е човек, който може да ходи по водата, да нахрани гладните само с половин хонорар на моден режисьор, а някои свидетелски показания сочат, че докосванията му лекуват коклюш и псориазис. Дори Лиляна Павлова, тази, която го уволни, тези дни бе засечена по една телевизия да казва, че жестокостта й е била сломена от тази културна любов към меринджея, толкова много хора го славели, то значи НДК било станало истинска империя за културата. Ех, да не беше само дребната подробност за това колко много пари са потънали в блатото "Боршош". И това не са някакви абстрактни финанси, това са пари от вашия джоб, взети директно от портфейлите ви и трансформирани в печалба на една малка, но хищна клика.
На първото заседание на комисията, която трябва да разследва драмата около НДК, видяхме на живо как един вицепремиер, в лицето на Томислав Дончев, може да се прави на луд, колкото му душа иска. Нека да цитираме една реплика, че тя не подлежи на преразказване:
- "Бях принципал на дружеството година и половина. През целия този период дружеството генерираше сериозни загуби, например 9,2 милиона лева за 2015 година, но това не беше причина за уволнението на Боршош, защото има много други държавни фирми на загуба"
А и най-култовото - на директен въпрос "Къде са парите", Дончев като поет отговори: "Надявам се да са отишли в ремонтни дейности". Ако ставаше въпрос за любовна връзка, такъв отговор, пълен с надежда, върви, но когато се говори за пари, емоционалните условности обикновено стресират, уви.
Само допреди няколко дни можех да оставя страстите Дончеви да ме убедят в невинност. Но преди няколко дни до мен доплува един документ, който е твърде пикантен и интересен, за да не бъде разказан. Става дума за едно писмо на Оли Груева, бивш втори изпълнителен директор в НДК, до Томислав Дончев с дата 8.12.2015 година. Споменавам името, защото Груева вече застана откровено с лицето си, за да говори по темата, следователно не се бои от нищо и е решена на кръстоносния поход на истината. В това писмо се разкриват данни от управлението на младия меринджей, които станаха известни на широката общественост едва сега, покрай големия скандал. Тоест Дончев няма никакви морални и душевни основания да се прави на неиформиран. Той е знаел какви ги върши Боршош в НДК, но е предпочел да го остави да си прави аферите. Изводът може да е само този.
В писмото си Груева е безпощадна и методично разкрива как меринджея поставя НДК на колене чрез разточителни проекти, които не носят никакви приходи, но пък звучат ефектно в ушите на публиката. И така разбираме, че режисьорът Явор Гърдев взима впечатляващия хонорар от 30 хиляди лева за спектакъла "Квартет", от който са изиграни точно 2 представления. От хранилката на Боршош се облагодетелства и Теди Москов, но вече само опитен счетоводител може да каже с колко, защото меринджеят научава тактиката да сключва договори при пълна секректност.
Между другото длъжни сме да кажем и няколко думи за театър "Азарян", заради който се хвърлят луди пари за преустройване на няколко зали. И сега изненадааа - Боршош няма правото да създава такъв театър. Защото държавните театри подлежат на лиценз към Министерството на културата, а меринджеят дори не е помислял да подава молба за такъв лиценз. Като частно лице той също няма как да прави театър, защото е държавен служител и това е грубо нарушение на всичките му договори. А пък да си отвориш частен театър в сграда, която принадлежи на държавата, би трябвало да е наказуемо по закон. Така че, когато днес слушаме воплите на някои озлочестени интелектуалци по повод на Боршош, е добре да искаме от тях становище по такива дребни детайлчета, които нарушават картината на розовата вселена, която са изрисували.
Думите на Дончев и приятното му разсейване се помрачават от още малко факти. Например - докато принципал на дружеството е Министерството на културата, НДК всъщност е на печалба - близо 9 милиона - 3 милиона по сметки и 6 милиона кеш. И тогава става голямата врътка - Вежди Рашидов е в отпуск, когато трябва да научи факта, че му взимат НДК. Само няколко месеца дружеството е с 4 милиона дефицит. Значи 9-те милиона печалба са били профукани заедно с още 4, тоест 13 милиона надолу. Ето това се нарича мащаб на харчене. Интересна е историята на смяната на принципала. След попадането на Боршош в НДК, Рашидов пуска 2 вътрешно-финансови проверки на дружеството, но и двете излизат с тревожни резултати. Очевидно това е накарало Боршош да се задейства и НДК попада под прякото наблюдение на добряка Дончев, за когото очевидно слабите финансови резултати и големите загуби не са повод за уволнението на младия меринджей. Добро сърце, добра душа.
И понеже сме започнали да сравняваме цифри, ето още един контраст. Ларгото пред МС и галерията "Квадрат 500" излизат на бюджета около 30 милиона. Сега в НДК търсят горе-долу същата сума, само че тя се е стопила като късен сняг, мистериозно, потайно, все едно човек гледа постановка в театър "Азарян".
Какво в ремонта на НДК може да струва такава сума? Какво? Късането на настилките? Махането на ламарини от покрива?
В писмото на Груева можем да открием началото на самозабравянето на Боршош. В мига, в който НДК е прехвърлен от Министерството на културата към Дончев, меринджеят почва да уволнява всички, които са свързани с ведомството на Рашидов. Груева изгаря по този параграф, но въпреки това успява да информира Дончев за произвола - поголовни уволнения, неизгодни договори, гавра със служители, агресивен пиар в полза на меринджея. В текста й има потресаващи факти, които са изисквали от един управленец незабавна проверка. Дончев очевидно е предпочел да се прави на сляп. И така до мига, в който пред комисията започнва да се държи като шут, който не е наясно какъв точно номер иска да прави.
След като прочетох писмото на Груева, вече съм убеден, че тя трябва да бъде изслушана отново, не само от комисията, която нищи драмите в НДК, но и от комисията по култура и медии, за да стане ясно какво наследство реално оставя след себе си меринджеят, а не да се опитваме да търсим истината по влюбени статуси и интелектуални ахкания.
Писмото, което ми попадна, разкри и друго. Бомбата в НДК не цъка от скоро. От 2015 година насам тя дими, пуши и е заплашвала всеки миг да гръмне. Това, че властта се е правила на сляпа, това, че Борисов, Дончев и сие са предпочили да мълчат също трябва да е обект на допълнително разследване, защото там, където има мълчание, докато мините избухват, имаме престъпно съучастие. И никакви пози, изненадани етюди и клоунади няма как да скрият това. Ако българското общество иска да постигне някакво ниво на нормалност, то е крайно време да научаваме докрай горчивите истини. И заради това аферата "Меринджей" или "Боршош-гейт" трябва да бъде разнищена. Ужасно е да се види със задна дата как е имало хора, които са се опитвали да информират, да дадат знак, да предупредят, но никой не ги е видял. Най-вероятно умишлено. Днес, вече след катастрофата, трябва да разберем истината докрай...
Александър Симов
http://pogled.info
