Ангелкова щяла да разпраща 400 хиляди благодарствени картички на туристи, посетили България. Да плачеш или да се смееш? С всички проблеми, които тресат туризма ни, министърката в момент на умиление решила да благодари на българите с английското "Тенкю". Що на английски ли? Ами бил официален език в ЕС. Може би е забравила, че и българският е такъв. А може би е решила, че за нашенците е жизненоважно да получат текст на език, от който някои нищо не разбират? Поне да бе написала "конграчулейшънс", това дори Борисов го знае. Пък й каза човекът, че "сичките парле ву франсе".
Идеята щеше да бъде почти гениална, ако не е толкова прозаичен замисълът да се прелеят няколко стотин хилядарки от Министерството на туризма към някой изпълнител на великата поръчка. Скоро излезе статистика, че само една трета от българите са имали привилегията да си позволят почивка. А другите две трети от населението са останали без почивка, не защото не искат, а заради всекидневната борба за насъщния. Не беше ли по-разумно парите за картичките да се адресират към тези хора, към майките с деца или към пенсионерите, които биха искали да отпочинат на място, различно от панелките. Ама не могат. Всъщност Ангелкова има за какво да благодари на българите, решили се на мазохизма да почиват у нас. Те за поредна година стоически издържаха на скъпите чадъри и шезлонги по морето, които министърката обещаваше да струват стотинки; на надписването на "такса свободен стол" по заведенията, на алкохола-менте, на силната музика по курортите... Заради това все повече българи бягат да отмарят в Гърция, Хърватска, Италия.
