Нобелистът

Поздравления за сполучливото определение (и попадение) на служебния премиер Огнян Герджиков по отношение на неговия предшественик. Бившият редовен (и редови) министър-председател Бойко Борисов вече (си) заслужи номинация (и) за Нобелова награда.

Заради великолепния му извод по повод (окъснялото) отстраняване на главния секретар на МВР Георги Костов. На този заклет въздържател и примерен ученик на Стратега от Мировяне. По дар слово. Съвсем мъничко - и по футболни познания.

Понеже същият този главсек дебнел в дълбока засада в МВР. Затова и бил оставен там. Да не би някой (си) да се готви да купува гласове. Да опорочи изборите на 26 март.

Обаче това (манипулиране) нямало да бъде като Костинброд. А по някакъв (си) друг начин. И ето го и зловещият замисъл - чрез елиминиране на полицейския шеф. За да остане извън играта, де.

Наистина щетата за дебнещите в засада е тотална, но пък е попълнена една друга гигантска празнота. По отношение признаване и почитане на заслугите и титлите Бойкови. Досега го спомен(У)вахме като пожарникар, полицай, комисар (главен, старши, по-старши и т.н. - няма значение), градоначалник, премиер. И то на два пъти. Но все нещо му се получава. Все някой му пречи. Някак си; отвътре му идва да дезертира преждевременно.

Сега вече си (го) имаме и (му) се радваме и като бъдещ Нобелист. Но не новелист, романист, а още по-малко -хуманист. А в качеството на автентичен и изпечен Бойковист.

P.S. Винету да не се брои. Изключението само потвърждава правилото.

Автор: Георги Димов

cross.bg