Както виждате, аз не знам дали има идиот, който не го вижда, нищо добро не се случва в България от десетилетия; ние сме най-бедната, най-корумпираната, най-престъпната, най-болната, най-покварената (Bloomberg), най-неграмотната и най-простата нация в Европа, и, естествено, сме държавата, която е на първо място в света сред всичките 227 държави от всички континенти с най-бързо намаляващо и изчезващо население. След няколко десетилетия българите просто няма да ги има.
Някой нещо?
Искам сега да ви кажа защо е така, да си го знаете.
В социалната психология е известен Синдромът на заучената безпомощност, открит навремето от позититивния психолог Мартин Селигман.
Състои се в това, че когато човек, или група, или обществото, безуспешно се мъчат да се справят с дадена неприятна ситуация, и след няколко опита нищо не се получава, те се отказват да опитват повече, държат се напълно безпомощно, даже и когато имат очевидно добри шансове да успеят при следващ опит.
Това драматично неумение да направиш нещо за себе си, за подобряване на състоянието на ситуацията, тази усвоена пасивност, примирението със съдбата, този отказ от борба, чувството, че нямаш контрол върху случващото се около теб и т.н., представляват личностна и социална патология - Синдром на заучената безпомощност.
Заучената безпомощност води към най-печалния резултат в битието на Безпомощния - той погива тихо, кротко и... глупаво.
Това го казвам във връзка с безпомощността ни години наред да се справим с бедността, с кражбите навсякъде, с безпомощността да накажем крадците и да си върнем откраднатото, с безпомощността ни спрямо престъпната по закон БКП/БСП, безпомощността ни спрямо ДС, безпомощността срещу Доган и ДПС, срещу Баце и ГЕРБ, срещу агент Иван, срещу Гешев с каскета, безпомощността ни срещу убийствената здравна система, срещу прогнилата (не го казвам аз) съдебна система, безпомощността срещу олигарсите, срещу Киро канадеца, срещу смешния читалищен министър Наско, срещу всичко, което убива България.
Та точно това - Заучената безпомощност - е причината ние, българите, безнадеждни и примирени, да сме това, което сме - най-нещастните в Европа, а може би и в света.
Моля тези, които имат нещо против този текст, и искат да ме оборят, да не приказват ала-бала, а да ползват само състоятелни аргументи, че това, което казвам в него, не е така.
акад. Петър Иванов
