Макрон и Меркел заедно ще довършат исторически проиграния шанс за обединена Европа и ще катализират цивилизационния, политическия и икономическия колапс на Европейския съюз.
Затова не бързайте да пеете днес Одата на радостта – в деня на разединена Европа.
Макрон не беше избран с радост, нито по убеждение. Той беше избран от страх. Страх от Марин Льо Пен. Самото наличие на този страх, обединил всички в удар срещу лидерката на Националния фронт, не направи французите по-радостни, нито по-смели. Напротив, превърна ги за пореден път от възрастни хора в объркани деца, стиснали безпомощно плюшените си мечета и отказващи да погледнат реалността в очите. По същия начин останаха слепи за ужаса на реалността след кланетата в Батаклан и Ница. Отказаха да пораснат дори пред трупа на заклания от ислямисти християнски свещеник пред олтара, по време на меса. Отсъствието във френското общество на най-дълбокия инстинкт – този за самосъхранение – доказа за пореден път, че патологията, поразила европейския дух, не е простила и на французите. Всъщност, не е простила особено на тях.
Второто издание на френския политически водевил ще се случи по същия начин в Германия през есента. Меркел ще бъде преизбрана от парализираните от комплексите си германци, за да се спре пътя на
Алтернатива за Германия, подобно на Льо Пен, и за да се неутрализира опасната за статуквото Пегида. Младият Макрон и мама Меркел вече бяха зададени като новия европейски модел, с помощта на напудрената и опакована в розови панделки история на невръстния президент и по-възрастната с четвърт век негова съпруга. На застаряващата Европа й беше подхвърлен чрез Макрон политически лифтинг и свежа кръв, с които да подмлади своя разпадащ се Корпус Хереметикум.
Напразно.
Режимът на изкуствено дишане за ЕС ще бъде с краткотраен ефект, защото нищо не може да спаси от разпад една рухваща и молрално деградирала икономическа система. Никаква перестройка не може да я укрепи за дълго. Това ние, източноевропейците, го знаем от исторически опит.
Ден на Европа?!
Не. Това не е Ден.
Европа навлиза в своята дълбока цивилизационна Нощ.
Европейският съюз стартира като икономически и антивоенен проект. За няколко десетилетия обаче той се превърна във васално на световния хегемон САЩ бюрократично чудовище, което не се задоволи с поглъщането на държавния и икономическия суверенитет на своите страни-членки, но си позволи да посегне на недосегаемото от хилядолетия – на културните и цивилизационните устои на европейските народи. Бръкна дълбоко в съзнанието на европееца и му внуши, че е гей, че биологичен пол не съществува, че е един толкова щастлив потребител, и дори че е цветнокож. Както се произнесе Макрон, няма френска култура, има култура във Франция.
Явно е, че младият президент не е имал добра учителка по литература.
Разбира се, случващото се в Европа е част от могъщи световни геополитически процеси. Тръмп беше бързо неутрализиран, прекършен и дори подменен, и Льо Пен я чакаше абсолютно същото. Всъщност, стана добре, че тя не победи – за да има лично и историческо време, необходимо й да набере мощ и да разшири хоризонта си. Първите пробиви в Системата са краткотрайни и неустойчиви. Победа и поражение. Прилив и отлив. Но има една съществена подробност – зад идеите на Тръмп и Льо Пен стоят милиони реални, живи и недоволни хора. Съпротивата срещу крайния либерализъм, срещу наднационалната финансова, банкова и военна олигархия, вече е факт и клокочи не само в европейското, не само в американското, но и в световното блато. С аристократично презрение Кралството се оттегли от унижаващия го съюз и това беше началото на една история с предопределен край. Европа тепърва ще формира своите нови идеологически и геополитически вътрешни центрове. И със сигурност много скоро цветнокожата Франция няма да бъде един от тях. Защото на Стария континент все още живеят европейци, които си искат християнската Европа, държавата и цивилизацията обратно.
ЕС няма да го бъде в този му вид. И не трябва да го бъде. Той се превърна в символ на демагогията, диктата и лицемерието. Тоталитарната му същност достигна висините от „най-добрите“ времена на Съветския съюз.
ЕС обеща просперитет и благополучие, но драстичното социално разделение, безработицата и бедността обхванаха все повече европейски държави.
ЕС обеща да бъде гарант за мир, но като послушен пудел на САЩ и НАТО, участва пряко или косвено, с папагалско усърдие, в дестабилизирането и подпалването на Украйна, на Западните Балкани, на Близкия Изток и на много региони по света. ЕС с неадекватната си и целенасочена бежанска „политика“ изложи европейците на ескалиращ тероризъм и невиждана мигрантска вълна, затваряйки очите си за радикалния ислям, който привлича, отглежда и де факто поддържа и до днес на своя територия. ЕС се превърна в най-коварния враг на собствените си европейски народи.
Само тези два провала са напълно достатъчни, за да рухне от самосебе си политическият Франкещайн, създаден в невидимите подводни лаборатории на Дълбоката световна държава.
Но… както се оказа, още е рано за зазоряване. Европа ще стигне до дъното на Нощта и за да се намери отново, първо ще се изгуби напълно.
Както го направи в днешния ден преди 72 години –
Деня на победата, който днес Европа почти успя да изтрие от паметта на своите граждани, подменяйки го с
Одата на лудостта.
Културното и цивилизационното обезличаване, повсеместното оглупяване и загубата на смисъла в съществуването на общността, обезчовечаването на човека и изтриването на историческата му памет не могат да засегнат едно определено ядро от мислещ, проникновен и образован елит, който рано или късно ще намери силите за своето естествено обединение, а масите ще го последват инстинктивно. За съжаление, това ще се случи след поредица от тежки изпитания, нови кървави терористични атаки, задълбочаващо се социално неравенство и драматични лични загуби за обикновените хора. Едва тогава, когато няма да имат какво да губят, европейците може и да пораснат и да захвърлят плюшените си мечета, защото ще разберат, че с тях не могат да излязат срещу оръжията на своите врагове. Ако не е достатъчно късно, Европа би могла да избегне гражданските войни и да поеме по пътя на своя нов Ренесанс.
А днес, за помнещите – честит Ден на победата!
от Христина Христова
http://memoriabg.com
