Външната политика и дипломацията в нашата държавица през последните години изглеждаше като нежелан имот, даден под аренда на принципа – стой си там на поста, пък сам си изкарай дивидентите, ако можеш. И хората, които уж работеха в ползу роду, оставяха тъжна диря в този странен занаят. Те действаха точно като арендатори и на базата на стария македонски лаф – всеки гледа себе си, само яз мене си.
По последващите им постовете ги познавахме – всеки отиваше там, за където се беше погрижил, докато уж прави външна политика в полза на България. Малцина са тези, които можем да отличим като блестящи дипломати, от тези които са стояли на високите постове на Външно министерство през последните 27 години. Не че сега е различно, но се промени ситуацията. Иначе трудно някой може да ни обясни защо дипломат номер, без никакъв опит в ресора, се занимава с правосъдна реформа. Може би и затова ставаме свидетели на болезнени гафове, като около Македония. В такъв случай трудно някой може да ни обясни кое от двете иначе много важни дейности е приоритет на министърката – правосъдна реформа или външна политика.
Трудно някой може да обясни и защо имаме абсолвент за заместник-министър, но в този случай каквото и да се каже е безсмислено. Вярно, че и Наполеон е станал генерал на 27, но преди това е бил командир на гарнизона в Тартус и е извоювал няколко исторически победи.
Увлечен в строителството на магистрали, коледните добавки на „милите ми пенсионери”, санирането и Северната дъга, дори Бойко Борисов някак си странеше от сериозните външни политики. Слава богу, че му стана интересно да си комуникира с новите си приятели Таийп, Ангела, Барак, Еманюел, Доналд, Дейвид и Володя. Едва, когато ГЕРБ претърпя първото в историята си поражение на избори и вече имаме президент, който лети в облаците – буквално – нещата изглежда се промениха. Бойко Борисов изглежда осъзна, че във външната политика има повече капитал и ползи, от строително-монтажните дейности. И ето, стават чудеса. Вижте какво се случва в един и същи ден.
Под патронажа на президента Румен Радев в Централния военен клуб в понеделник започна първата конференция в Европейския съюз, посветена на новия Европейски фонд за отбрана, чието сформиране предстои да бъде гласувано в Европейския парламент. У нас пристигна Бети Биенковска, европейски комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия, включиха се и още няколко изключително важни хора, включително и вицепремиерите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и господин Томислав (Дончев, б.а.), както го нарече Елжбета (Бети).
В същия този ден министър-председателят Бойко Борисов се появи в Истанбул. Това не е просто появяване, а изява, на която (ако забележите снимката му в днешния ни брой) името му е изписано върху планетата Земя.
Премиерът ни лично беше поканен от президента Ердоган на 22-я Световен петролен конгрес. Там той каза между другото: „Балканите ще бъдат бъдещият енергиен газов хъб за Европа. Ние съзнаваме добре това. Най-големите енергийни компании извършват сондажи в Черно море. Ние ще имаме шанса да изпращаме газ за Европа.”
В изложението си премиерът Борисов представи неговото ново любимо дете – Европейски газов хъб “Балкан” и колко важни събития ни предстоят тук и какво благоденствие ще се излее тук. И му отива да говори така, на фона на планетата земя, на която е изписано името му. По магистралите се появяват дупки, коловози и стават катастрофи, но газовият хъб остава във вечността.
Давате ли си сметка за какво става въпрос? Само преди няколко години енергийните проекти звучаха като детска игра на „полицаи и апаши” – ту АЕЦ „Белене” е гьолче, ту е гордост. Ту имаме нужда от газопровод, ту – не.
В голямата битка между генералите, се оказва, че конкуренцията ражда резултати. Егото в случая върши работа. Ако случайно името на Румен Радев се появи върху планетата Земя, макар и илюстративно, то генерал Борисов ще трябва да търси рекламна агенция на Марс. Но няма лошо – точно това сме искали винаги от властта. Ние имаме нужда от сериозна дипломация, от сериозни и перспективни политики на Балканите, в Европа, в отношенията ни със САЩ и Русия, с Китай… Както виждате имиджът на Борисов на Балканите е като към големия, дори буквално, батко, който може да помогне на малките си съседи.
Президентът Румен Радев дава различна перспектива на българските национални интереси и е единственият политик, на когото му стиска да заяви, че България губи от нескончаемата война между САЩ и Русия и че нямаме нужда от участие в нея.
Та, така. Конкуренцията ражда резултати във външната политика. Тревогата ми единствено е за съдебната реформа, с този външен министър.
Братство срещу НАТО
Въпреки че подписването на договора за добросъседство с Македония засега се отлага, историческото време за мир между двете държави е дошъл. Проектът, който условно може да се нарече “Братство срещу НАТО” е на път да се сбъдне. Това е един от най-големите успехи на дипломацията ни изобщо, ако не сме направили недопустими или престъпни компромиси с интересите си. Дано да има договор въпреки огромната съпротива в Македония. “Нашите ербапи от СДСМ разчитат още веднъж да излъжат гласоподавателите на местните избори и след това да приемат всички условия, които им диктуват Гърция и България.” Това заяви председателят на ВМРО-ДПМНЕ и бивш премиер Никола Груевски
От
Емил Спахийски
http://trud.bg
