В деня на шествията и парадите, когато цяла Европа си спомня за ужасите на Холокоста, за жертвите във войната и за подвига на Съветската армия, нашенското трио Павлова-Захариева-Караянчева спретна свой си парад на щастливите кокошки. Първата се появи в пълния си блясък по близка до властта телевизия, за да ни убеждава как щяла да продължи да е министър още половин година след приключване на мандата й, макар това да не й било самоцел. Трябвало да има приемственост със следващата държава, която поема европредседателството, а дотогава имало "много работа и много вода ще изтече". Няма да й припомняме, че повечето хора разбират това като "остава доста за крадене", но е любопитно наистина на какво точно ще е министър Лиляна Павлова. То вярно, какво друго е правила досега, освен да бъде министър и то там, където я поставят. Ала с познатото приповдигнато кудкудякане за общите "ценности" и колко висока оценка получавала страната ни, определено се опита да внуши колко ценна е самата тя за България.
Не остана по-назад в този хор на политическото словоблудство колежката й Екатерина Захариева - също известна с прелитането си от министерство в министерство. Тя пък си изпя познатите клишета и обещания за Западните Балкани - на форум за доходите, организиран от КНСБ. И там изръси безценния "бисер" как сме щели да стигнем европейските доходи след 10 години. Лесно е да говориш глупости на килограм, но поне да вземе да попрочете, че и в най-оптимистичните си прогнози далеч по-големи специалисти от нея посочват, че това може да стане поне след 50 години, и то ако в Европа стоят на едно място или тръгнат стремглаво в обратна посока. Докато ние си седим в блатото и затъваме все повече. Черешката на този водевилен спектакъл постави в парламента Цвета Караянчева с кичозното: "Сега Европа е България". Знаем си доколко е така, както и знаем, че определено България не е Европа - първи във всички черни класации, последни по стандарт.
