„Партията”, която се надига

Докараха ни до ръба на бездна. Остава само една решителна крачка напред…

Въведение

1. „Онова, което зря три години, е вече готов плод и търси своята реализация”; „Определени среди и кръгове отново започват да търсят „врага вътре в партията” и превръщат недоверието в политически и организационен принцип... Все повече стават гласовете, които обвиняват и заклеймяват, които търсят някакъв вътрешнопартиен реванш,… които решиха, че онези, които не мислят като тях по един или друг въпрос, са скрити вредители и опасни елементи… Етикетите, които се лепят, не само обиждат личното достойнство на маса социалисти, но и унищожават колективното доверие”

2. „Онези, които проспаха тежките години, в които се решаваше съдбата на социалистическата идея, сега излизат на сцената, готови да громят спасителите на тази идея. Това не е двубой между едни или други възгледи, а опит за реванш на старото, на забравеното”;

3. „Не разни честолюбиви амбиции, а времето изисква от ръководното ядро на БСП (ИБ) не просто характери, а богати характери, заредени с респектираща професионална култура и интелектуална мощ… Всеки подценен талант или всеки отблъснат специалист може да ни струва скъпо. Не веднъж и не два пъти нашата партия е губила, защото е подценявала най-личните в себе си заради късогледи интереси… Не бива недоверието или личното отношение да се превръща в присъда над можещите и умните, в политически остракизъм. Можещите и умните са най-ценното, което има БСП и всеки опит да бъдат изолирани не вещае нищо добро”;

4. „Истерията няма място под нашето знаме. Тя е оръжие на страхливите. На онези, които разчитат на крясъка, на инсинуацията, на елементарното политическо внушение. Социалистите нямат нужда от подобно оръжие. То вече руши и последната капчица доверие”.

5. „Пекна слънце и партийният еснаф изпълзя на припек... Интересно е да го наблюдава човек как си плюнчи пръста, та да усети движението на вятъра… Господин другарят не само знае как се слуша, но и как се слугува, как едно „мирно” е повече от всякакво волнодумство. Това го прави твърде „съвременен”, защото горе, по върховете, и днес обичат да използват онази лепкава материя, която винаги е готова да приеме формата на калъпа. А калъпът обича да се повтаря, да се множи, да вижда себе си у другите…. Лъжат се онези, които си мислят, че еснафът е безобидна животинка. За разлика от добрите и идеалистите, които изнесоха борбата на раменете си, той е агресивен. За него няма скрупули, когато е решил да постигне своето” .

6. „Все по по-определено изпитвам смут от „партията”, която се надига. Контурите й се очертават ясно… Едно историческо дело ще бъде озлочестено, за да се отвори път на сектантството и саморазправата. Ето защо съм дълбоко разтревожен от активното надигане на онези сили, които искат да върнат развитието години назад. „Партията”, която се надига е партия на манипулаторите, на ретроградното мислене. Начело на нея стоят хора, които са готови на всичко заради собствения си интерес… „Партията” на амбициозните и твърдите иска да смени курса на БСП. Това не бива да стане”;

7. „На хората им трябва изкупителна жертва за постигналите ги беди. Така става винаги, когато партийната тълпа и партийната върхушка искат да се спасят от вината, която носят. Публицистиката е едно от сраженията срещу онези, които съсипаха България и срещу онези, които съсипват лявата идея. Те са еднакво опасни и еднакво вредни”.

Нека тези, които вече ръмжат сърдито, и тропат с краче, и викат „К`во си позволява тоя бе!”, и а-ха да запокитят списанието в коша, и са на секунда разстояние да свикат извънреден пленум (може и конгрес) за разправа с „тоя” – нека ръмжащите и тропащите овладеят своя гняв.

Тези думи са на Стефан Продев, писани през 1993-98 г.

Тогава бяха анамнеза.

Днес са диагноза

Един исторически конгрес

Имаше конгрес. „И к`во от т`ва!”, мърморят някакви мърморковци, че конгресът бил излишен, ненужен, вреден, имитация, симулация, пародия, подигравка, карикатура, измама, ерзац, фалшификат, че не произвел нито политика, нито послания, нито нищо!

Не е вярно.

Конгресът е исторически.

Ето защо:

1. Имаше конгрес-спектакъл. С пленителен corps de ballet, похвални слова и самородни артист-рецитатори от партийния еснаф, с весталките на партийната върхушка – строги, както подобава, и за финал - зашеметяващ монолог за пред партийната тълпа. Публиката - просълзена и благодарна. Истински „Триумф на волята”.

2. Конгресът приключи за 1 час и 14 минути. От химна, през екзалтираните вопли и клетви „На кого ни оставяш, Корни!”, през речта на Нинова, която изобразяваше ту Левски (губи себе си, но спасява партията), ту Христос (гони търговците от храма), ту жертва, за чиято глава и наследство наддават коварни олигарси с дебели портфейли, до кулминацията (след мелодраматична пауза) и сакралните фрази „Не го правя!” и „Върнах се!” (оставам, сиреч). Аплауз. През май подаде оставка театрално, през юни я оттегли апотеозно. Защото „Не съм Борисов в женски дрехи. Аз съм по-безкомпромисна, не мога сутринта да кажа едно, а вечерта друго” (изповедално пред Мон Дьо, Нова ТВ, 2017 г)… Конгресът завърши преди да е започнал. Балетистите и рецитаторите, агитките и клакьорите си тръгнаха - те изпълниха своята роля. Други напуснаха в потрес от лекотата, с която авторитаризмът възтържествува. Казват, авторитарен спазъм било. Само. Нещо като гърч. БСП като изтръпнал крак. До края останаха стотина души.

3. Нинова поиска конгрес и го получи. „Няма да употребявам партията и да свикваме цял Конгрес, за да се крепя на поста си”, каза тя през октомври 2017 г. Забравила е. Тогава громеше цели 9 „опозиционери” с лайтмотива „Вие не критикувате мен, вие отричате Устава, Конгреса и Партията дори!”. И още нещо каза през 2017 г. – „Ако усетите, че вашият партиен или държавен водач го е докарал дотам да се крие зад вас, махайте го веднага, този човек не става. Ако усетите, че един лидер на партия или държава го е докарал до личното си оцеляване и се е фиксирал в това да си крепи стола, също веднага го махайте. Такъв човек ще ви предаде. Той ще направи недопустими компромиси, ще се съюзи и с дявола, за да спаси себе си”.

4. Конгресът произведе политика, послание и дефиниция.

А) Политиката: Партията не се продава, партията се завладява.

Б) Посланието: Който не мисли като вожда, е враг, предател, съглашател, продажник, олигарх и, разбира се, джендър. Кажи му джендър и си глей живота! Дилемата е проста – опричник или враг.

В) Дефиницията: „Консервативен социализъм” („ляв консерватизъм”, „консервативно ляво”) това е… отхвърлянето на Истанбулската конвенция. Автор – Нинова. ИК като универсално обяснение и оръжие, теза и антитеза. Отхвърляш ИК и вече си правоверен консервативен социалист. Един модерен ляв консерватор, приятен във всяко отношение. В опасна близост до Тачър и Мей - любимите политици на Нинова.

5. На конгреса имаше политически доклад. Даже. ИБ не го искаше тоя доклад и направи всичко да го няма тоя доклад, но въпреки ИБ тоя доклад го има. „Вината” за това е на Валери Жаблянов. Което не попречи Нинова да го изхвърли от ИБ, задето за малко щял да остави конгреса без доклад. Защо ИБ не го искаше тоя доклад? Защото анализира загубата на евроизборите и главно – показва състоянието на БСП. А то е:

А) Илюзията, че моделът на президентските избори се повтаря автоматично. Че протестната вълна ще отнесе ГЕРБ като летен порой. Че тримесечното пребиваване под извънпарламентарната крива круша носи неизмерими ползи. Обратното. Нанесе неизмерими вреди. БСП се самоизключи от законодателната дейност, от дебатите, от комисиите, от парламентарния контрол. Демонстрира, че може и без парламентарна опозиция, а що не и без парламент. Делегитимира се като парламентарна партия. Легитимира едноличното управление на Борисов. Погази Конституцията, която повелява: България е парламентарна република, депутатският мандат не е партийна собственост, народният представител представлява целия народ, а не само своите избиратели, още по-малко – партийното ръководство, което и да е то. Парламентарната партия затова е парламентарна, за да работи в парламента. Не да пресконферира под крушата.

Б) Разрушителни разделения в БСП. Разправа с едно поколение. Окопи между БСП и ПЕС. Международна делегитимация на БСП. Демонизиране на НС, който е ръководният орган на БСП. Мантрата „лошият НС подмени хубавата листа на лидера”; „Епицентър”: „НС е непредставителен орган... Раздялата между този състав на НС и лидера вероятно предстои. При всички варианти съвместната им работа е невъзможна”; Нинова на конгреса: „НС не прави политика, а произвежда скандали” и „НС блокира процедурата за пряк избор” (процедура няма); Ал. Симов и К. Добрев: „НС е деструктивен”; и пак „Епицентър”: „НС е апендикс, който трябва да бъде изрязан”...

В) Удобно пакетиране на съвършено различни хора под етикета „вътрешно партийна опозиция”. Няма хомогенна „опозиция”, има хора с критично мислене. Но щом в БСП има „опозиция”, значи има и „управляващи”. „Ако задаваш неудобни въпроси и търсиш истината, ти изстива столът... Позволяваш си да критикуваш властта – значи си хлебарка, която трябва да бъде смачкана” – така през октомври 2017 г. Нинова осъди политиката на ГЕРБ към БСП. По какво се различава отношението на „управляващите” БСП към „опозицията” в БСП? „Трябва коректив. Ако се обградя само с послушни хора, колкото и здраво да съм стъпила на земята, рано или късно ще се отлепя. Трябват ми другомислещи хора. Да не признаваш различно мислещия е изключително опасно и грозно в българската действителност”, кокетираше Нинова в началото (сп. „Аспекто”, януари 2017 г.). Прочее, кой на кого и на какво е опозиция? Кои са „добрите” и кои „лошите”? Тези, които подменят БСП, или тези, които се противопоставят на подмяната?

Г) Подмяната на БСП като история, идеология, същност и ценности. Това е тезата за „левия консерватизъм” или „консервативния социализъм”, подпъхната в поведението и реториката на Нинова. Тя повтаря тези фрази, без да ги разбира. Поради невежество. В нейния речник няма думи и понятия като: социализъм, капитализъм, експлоатация, работническа класа, класова борба, антифашизъм, антифашистка съпротива. Нормално. „Влязох в БСП по прагматични съображения - външната търговия”, каза Нинова на 23 март 2017 г. по bTV. „Съображенията” нямат нищо общо с идеите, с идеалите - съвсем. Така след 1989-а свежи „демократи” обясняваха, че са влезли в БКП „по прагматични съображения”, заради кариерата. (На конгреса Нинова отговори на въпроса „Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас?”.)

Д) Подмяната на БСП като принципи и политика. Това е пътят към едноличната власт. Към авторитарна партия. В новия Устав има един правен и политически абсурд. Конгресът има право да вземе крайното решение – да разпусне БСП. Но няма право да избере председател. Уставът отне основно правомощие на конгреса и го обезсмисли. Обезсмисли и цялата БСП. Не ни трябват събрания, конференции, конгреси, делегати, НС, даже ИБ! Достатъчен е един вожд, 3-4 душеприказчици , 5-6 ментори в сянка, обслужващ медиен персонал и глутница истеризирани тролове и хейтъри. Толкоз. Колективно ръководство? Айде холан! Прекият избор на председател е пряк път към диктатурата и безконтролната власт на един човек. Този път е брандиран с псевдодемократична фразеология и лицемерни приказки за морал и почтеност. Но! Ако – според разбиранията на Нинова - на конгресите едни лоши и коварни хора се сговарят за едни лоши и коварни дела, то колко лоши и коварни са онези, които избраха самата Нинова преди 3 години и скандираха екзалтирано „Победа! Победа!”?

Това е отровното съдържание на кутията на Пандора. Не имитативната оставка отвори тази кутия, нито пък сърцераздиращото оттегляне на оставката я затвори. Да сме наясно – кутията не е на Пандора, а на Нинова и нейните опричници, пажове и шутове, които отвориха кутията преди три години. И не искат да я затворят. Или вече не могат.

6. Конгресното мнозинство изобщо не се впечатли, нито смути от методичната, съзнателна, умишлена политика на разделение под измамния лозунг „промяната срещу статуквото”; не се разтревожи от подмяната на БСП с някаква друга, нелява, несоциалистическа, недемократична, неевропейска, безидейна, безидеологична, безисторична, безпаметна, авторитарна, диктаторска, националистическа, популистка партия от сталински тип. Напротив. Аплодира ги. Партийният еснаф стърчи като наплюнчен пръст и дебне посоката на вятъра. Конгресът така и не разбра, че 17 делегати предложиха резолюция за възстановяване на идейното и организационното единство на БСП (има я в днешния брой). Весталките от партийната върхушка ще да са я възприели като… провокация срещу единството. Единство с вожда.

7. Преди конгреса беше злоупотребен Стефан Данаилов. Както винаги. В ролята на наказателен взвод. Както винаги. Събитията на и след конгреса диагностицираха плашещото състояние, до което е докарана БСП. „Партията”, която се надига, върна БСП. Не към себе си. А във времето. Времето на чистките, на култа, на репресиите, на самоунищожението. 70 години назад. Като манталитет. Като страх. Когато страхът е гласувал „за” смъртна присъда на Трайчо Костов. С малки, но храбри и благородни изключения. Измежду тях – моите родители. Винаги има изключения! „Партията” на амбициозните манипулатори употребява Нинова. Чакат да се самосвали. „Помагат” й чистосърдечно. Кимат и ръкопляскат. Викат „Мачкай, Корни!” и насъскват тролската глутница. Радват й се. Особено на откровението пред Мон Дьо: „Ако бях Господ щях да казвам за себе си „Постара се””…

Не става дума за главата на Нинова. А за една 130-годишна партия, преминала през страховити изпитания, през разстрели и бесилки. За една от най-старите леви партии в Европа. За партия, която изначално е в основата на европейската социалистическа идея. За нашата Българска социалистическа партия става дума. НАШАТА.

Заключение

А сега се върнете при думите на Стефан Продев. Те казват всичко.

За изнамирането на „врага с партиен билет”; за остракирането на всеки (инако)мислещ; за истерията и реванша; за подмяната на БСП; за тържеството на интереса над идеала; за овластяването на безличието и саморазправата с личностите; за партийния еснаф и неговия агресивен напредък; за партийната тълпа и нейния копнеж по „силна ръка”; за партийната върхушка и нейната встрастеност в едноличната власт; за онези, които съсипват лявата идея заради своите си непомерни амбиции; за победата на „здравите” сили над здравия разум; за триумфа на политическата неграмотност над политическата култура и на бездарието над таланта; за късата памет и дълбинната безпаметност.

За това, което е било, беше и е. И за това, което не бива да бъде.

Но партийният еснаф, партийната тълпа и партийната върхушка не четат такива работи. Не ги интересува. Не им харесва. Пречи им. С цялото си благородство Продев ги наричаше „мили хора”. „Милите” хора го разтерзаха, оплакаха и забравиха. Думите на Продев няма как да бъдат отречени, нито опровергани, нито изчегъртани. И това е най-страшното. Не за публициста. За партията. „Милите” хора, с техния манталитет, с техните авторитарни инстинкти и рефлекси, се плодят и възпроизвеждат. Те са „партията”, която се надига. „Партията” на „корнелианците от осмия ден”. Те винаги намират върху кого да стоварят своята вина. Те не чуват тътена в недрата на БСП. Когато го чуят, ще бъде късно. За тях и за БСП. Тяхната съдба ми е безразлична. Но съдбата на БСП не ми е безразлична.

Не знам какво би написал Стефан Продев днес. Днес, когато „корнелианците” ни докараха до ръба на една бездна. Остава само да направят решителна крачка напред...

Велислава Дърева

Източник: сп. „Ново време”