В заника на кабинета “Сакскобургготски” (2004) един новинарски сайт проведе анкета под наслов “Политическите личности на годината”. Първенци в анкетата се оказаха все царски министри, макар че във видимия спектър на политиката имаше ярки присъствия извън властовата конструкция. Що за понятие е “политическата личност” в компетенциите на експертите – социолози, политолози, историци. Първата половина на миналия век изобилства от личности, оставили неизличими следи в политическата история – повечето от тях биват определяни като противоречиви, везните на изследователите се люшкат между възхищението и отричането им, но те безсъмнено са личности. И Стефан Стамболов, и Александър Стамболийски, и Александър Цанков, и проф. Богдан Филов, и Кимон Георгиев… дълъг им е поменикът.
Но да си дойдем в наши дни и да видим как стои въпросът с наличния “матриял”, заел челни позиции в предизборните оферти на партиите. Да не би някаква генетична тенденция да го прави “противоречива личност”, та с еднаква лъст да се мята от обятията на една партия на врата на върлия й противник. От каква политическа субстанция е съставено образуванието Слави Бинев, да речем. То аргументира овчарския си скок през идеологическата бариера между “Атака”, срещу която доскоро размахваше кинжал, и ДПС с изкушение, подхвърлено му на майтап от бившия земеделски зам.-министър Нихат Кабил . Преди бая време се пошегувал, че ако е баш патриот, Слави ще се понади към ДПС. Речено от Нихат, сторено от Слави. Както уместно отбеляза Гриша Атанасов във фейсбук: “Кинжалите станаха ятагани”.
Придружител в трансфера му е колегата патриот Камен Петков. Той пък ненадейно получил просветление, че ДПС е “единствената последователна партия с родолюбива политика.” А затуй, дето провиждаше в движението самия “дявол” (”шейтан” му се вика поновому) и си плюеше в пазвата, той горчиво се покаял. Мустафа Карадайъ се умилил и го поканил в дружината си.
Такива бабини деветини плещят неофитите на ДПС в напъните си да придадат благовиден облик на измекярството. А хероят Бинев, спортист, бизнесмен, политик, евродепутат, се отвратил от коалицията между ВМРО, “Атака” и НФСБ, понеже някои хора там бъркали “патриотизма с личното обожание към тях.” Докато непогрешимият Бинев е прагматичен идеалист, който уютно настани скромната си особа в Европарламента. И пил до насита от кладенеца на “Атака”, от новите си принципни позиции взе сочно да плюе в него.
Маневри всякакви се извършват напоследък на политическия терен, на който идеологиите отсъстват дори в политическия речник. А понятия като “почтеност” са повече от неуместни. То е все едно в циганската махала да приказваш за алгоритми и интеграли. Но чак такива шеметни салта по цирковата арена от акробатите на предизборния панаир комай не сме виждали. Ум да ти зайде!
Предстои да видим и срещата на политическите пехливани. Вече ги готвят за тепиха. Намазаха им каспетите и пъхтят един срещу друг…
През 30-те години на миналия век бележития испански философ Мигел де Унамуно писа в едно от политическите есета: “У нас няма убедени републиканци и убедени монархисти. Има противници на монархията и противници на републиката.”
И у нас се получава нещо подобно. Опротивява ти една партия, което автоматично означава да станеш привърженик на друга. Аман-заман, само да си в играта. На тая работа те гледат като на греховен съпружески живот. Опротивява ти жената и я подменяш. Националистите Бинев и Петков се насочиха в избора към пълната й противоположност.
Навремето мутрите, новите чорбаджии на демокрацията прилагаха на дело умотворението: “Големият мъж като забогатее, задължително си сменя къщата и жената.” А мутрата, подвизаваща се в политиката, си сменя партията и покровителите. Като преуспял бизнесмен от дебюта на демокрацията кандидат-депутатът Бинев сигурно е извлякъл от личен опит и по-дълбоки премъдрости.
А пък някога си Стоян Михайловски отбелязал, че тук “чорбаджията от първо поколение трупа само лой”. Следващото поколение вече гледало да се изучи, да се култивира, облагороди и европеизира.
Първото поколение чорбаджия на демокрацията трупа мускулна маса и криминални авоари. Второто поколение се навира в политиката и допреяжда чрез властта. И двете поколения са бдителни относно приемствеността. Мутации не се допускат. Особено почтени. Кво беше туй?
Трансфер на калпави играчи
Новите водачи на листи въведоха от футбола в политиката термина трансфер. В спорта трансферната сума обикновено се обявява. В политиката не. Като трансферни играчи се явяват Слави Бинев и Камен Петков (от “Атака” в ДПС), Евгени Михайлов и Георги Боздуганов (от СДС в ДОСТ). В спорта обект на трансфер са добрите играчи. В политиката – калпавите.
От Милена Бойчева
trud.bg
