ПОСЛЕСЛОВ ЗА „ЧЕРЕШОВОТО ТОПЧЕ“

Най-напред – благодаря за вниманието Ви, изразено в

3 хиляди и 300 лайка и над 300 коментара.

Доста коментатори обаче не са съгласни с мен - за първи път се случва това с моя дописка.

Благодаря и на техните критични гласове.

Вероятно не съм бил достатъчно ясен.

Има една фраза: „Тръгнеш ли да се обясняваш, вече си загубил“.

Но, все пак, нека кажа няколко думи.

***

„С черешови топчета по Слънчев бряг“ трябва да се чете заедно с предишната ми дописка „Оставка за …шума“.

В нея е казано, какво не вижда или се прави, че не вижда Властта - а тя обикновено не вижда важното.

Шумът ли е главният проблем на България?

Да – ако имаме предвид най-вече нечленоразделният шум, който произвеждат тъкмо политиците от четвърт век насам.

***

„Все от някъде трябва да се започне“ – казват някои читатели.

Но кога най-после ще се захванат със Същественото, със Съдбоносното?

***

Кога - след хиляда години ли – някой ще направи толкова театрална акция срещу наркотиците?

Всички са наясно, че Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици.

И те ще се продават, дори в Слънчев бряг да стане тихо като в изоставена селска църквица.

***

Признавам си, че винаги съм харесвал съпротивяващите се.

Затова не приемам млади хора да бъдат наричани престъпници и тарикати.

А и има ли по-големи тарикати от повечето наши политици, които от Нещо правят Нищо, а после дори се фукат.

***

Някои твърдят, че протестиращите били подстрекавани от работодателите си.

Може да е донякъде вярно.

Но и на доста нагласени студентски „стачки“ се нагледахме

преди 4 години – тях пък ги мотивираше бивш американски посланик.

Това е дори още по-неприлично.

***

Пак ще повторя, че положението на значителна част от младите хора у нас е безнадеждно.

Затова се потапят във насилено веселие – диво и необуздано.

Но кой ги направи такива?

Отговорът ви е ясен.

Кеворк Кеворкян