Деца пребиват деца. А вече и убиват. Преди ден 15-годишен закла 11-годишна в Бургас. В Монтанско друг уби 16-годишната си приятелка. В края на юли в столична гимназия ученик на 17 години преби учителка пред очите на колегите й. Десетки са случаите на саморазправа на родители със съученици на отрочетата си, че и с учителите им. Агресията завладява все повече територии. То не бяха побоища в градския транспорт заради направена забележка; не бяха юмруци и бухалки заради отнето предимство и "засичане" на пътя. Без значение дали е автомагистрала, околовръстно шосе или градско кръстовище. Думите отстъпиха място на "делата", сиреч на силата, разумът - на емоциите. Агресията сред децата нараства лавинообразно, признават от образователното министерство. Ако през 2014 г. инцидентите са били 2700, в края на миналата учебна година са 5000. Смъртните случаи са 36!
След четвърт век живот в "по-добрия свят" на прехвалените демокрация и свободен пазар стигнахме оттатък дъното. И краят му не се вижда. Неграмотните стават все повече. Непрочелите и една книга - също. Деца раждат деца. Деца пребиват връстници, че и възрастни. Деца вече убиват деца... Горчиви са "плодовете" на нашия "нов" свят, в който агресията се превръща във всекидневие. В условията на четвъртвековна демонстрация на арогантна всепозволеност, циничен непукизъм за общността и газене на закона, пред очите ни израсна поколение без хоризонт. Което иска всичко, веднага, наготово. Трябва да си го получи, все едно как. Което със забити слушалки в главата "дивее" в ритъма, натрапван от "яката дупара" или от поредния чалга-шаман. Което е потънало във виртуалния свят на телефона си, където всичко е дяволски лесно. Но в действителност не е. Дивият ни "преход" си отмъщава. Агресията е само началото
