Снегът, по стара българска традиция, ни изненада в гръб – отново! Тъкмо започва материалът да се запасява с електронни винетки и излиза нов проблем – важат ли за снегоходните шейни и руските тройки с шейни!!? Да не стане сакатлък – да си излезе някой с моторната шейна на магистралата и да го глобят. Вероятно по сигнал на завистлив шофьор, който от часове е блокиран с колата си в снега!
ШЕСТДЕСЕТ МИЛИОНА за АПИ за снегопочистването тази година. Ама направо нищо пари! Някой някъде чисти, все пак да си оправдае гушването на милионите, но кой и къде е загадка с повишена трудност. Както вече е традиция – ако видиш снегорин, пожелай си нещо!
В тази светлина започвам да се замислям защо са ни толкова магистрали. Ей сега управляващата шайка заделя 1,5 МИЛИАРДА за магистрала „Хемус”. Само не разбрах – само една ли ще е или ще има зимна и лятна? Защото в момента през зимата пътната мрежа в България може да се ползва само от търсачите на силни усещания и тренирани моржове, за които пребиваването с часове в снега не носи рискове.
От действията на шайката оставам с впечатление, че покрай визитите на Боку из пустинята, а на Пекинската патица из Изтока, леко са загубили представа за климата в България. Ето например тяхната вярна фенка – Данчето Софийска, реши, че фазаните съвсем спокойно си чуруликат и подскачат при сняг и минусови температури. Въпреки че се отплесвам от темата за снега, веднага се замислих защо просто не купиха пуйки, не ги пуснаха из Борисовата градина и не организираха наддаване сред материала кой ще си ги хване. Хем още пари щяха да спечелят, хем материалът доволен, хем добитъкът нямаше да се гътне за едното нищо, а щеше да краси трапезите!
Валежите дори на дъжд предизвикват инфраструктурна катастрофа. Например в Пловдив на един от новоремонтираните от Маминия /на мама Роза момчето, изживяващ се като Кмет на Пловдив/ булеварди, при всеки дъжд имаме удоволствието да се почувстваме като жителите на Венеция, макар и все още Мамин да не е усетил да обяви обществена поръчка за гондоли. Тъкмо ще избием рибата за Европейска столица на културата догодина.
Наводненията, разливите и наводнените мазета са типични вече дори за кратък дъжд. Което пък води до размишления за майките на строителите, които си оставят дипломите и ръцете по нашите инфраструктурни проекти! Но да не продължавам, за да няма утре протест с багери пред кантората ми, че черня доброто им име, известно в цял свят!
Странно защо, може би поради особености на възрастта, но като се сетя за годините, в които бях дете, не си спомням сняг, който да е блокирал коли и да не може да се минава. Улиците бяха изчистени, дори при един паметен сняг осемдесетте години в Пловдив, когато снегът стигаше почти до ушите ми. Ама и тогава улиците бяха изчистени и то още рано сутрин. А дъждовете бяха лишени от всякакво очарование, защото се оттичаха в канализацията. Да, същата канализация и шахти, за които всяка година общините обявяват поръчки за милиони за поддръжка и почистване. Странно как никой досега не попита защо тогава ставаме морски градове?
И да напомня на управляващите – умерен климат, характерен с четири сезона, два от които почти неотличими. Но пък през зимата вали сняг, а останалите сезони – дъжд. Все още не сме пустиня, въпреки неистовите ви усилия в тази насока.
А бедствието, сполетяло държавата, няма природен, а политически характер!
АПИ пожелава на шофьорите Бог да ги пази и да им разчиства пътя!
Честит сняг, българи!
Елена Гунчева
