Абсурд, живеем в абсурд.
Опраскване, прасета, опръскване, пръскачки, микровълнови печки и микромилиметрови чела, тераси и балкони, алчности и ламтежи, еднокнижници и многокалинки. Не, половината живот ми мина при соца, другата половина - след соца, но такава идиотщина и толкова идиоти никога не съм виждал. То не може да се помисли, камо ли да се опише.
Вчера един мой студент си взе дипломата. Днес вече ми поиска препоръка за заминаване в чужбина.
- Знаете ли - пита ме, - защо съм още тук? Защото едва днес си взех дипломата, половин година след защитата. Майка ми искаше да се запознае с Вас, за да Ви попита дали постъпвам правилно. Но днес се отказа. Каза ми - правилно постъпваш, не се колебай, тук бъдеще за такива като теб няма!!
Представяте ли си докъде я докарахме? Майката на едно чудесно, умно и разумно момче му казва - Заминавай, сине, тук няма бъдеще за теб! Майката къса живо месо от себе си.
Става страшно, щом майките казват на децата си - заминавайте, тук няма бъдеще за вас!
Страшно става и ме е страх за България!
Николай Слатински
